Той започна от малките неща
Например
Видя че
Никой не забелязва
Когато глади ризата си само от предната страна
И оставя гърба
Ужасно намачкан
Разбра безсмислието на алкохола
Гледайки през хиляди пъстри стъкла
Които не бяха лупи
Чу се металическото БРРРРРРР на рулетката на наркотиците
От а до я
После тишина
Смачка всички празни думи като хартийка в дланта си
Ред
Морал
Любов
Милост
Сведе ги до произволни букви
Рисуваше ги една по една на автобуси и коли и гледаше как избеляват
После до числа
И най-накрая до нищо
После започна да чете
Започна да тренира мозъка си
В началото просто впечатляваше момичета
Отгатвайки уж съвсем случайно
Къде имаха белези
Или бенки по тялото
После когато искаха да го напуснат
Влизаше зад косите им
И стопяваше мозъците им
Последното което помнеха
Винаги беше
Една къща
И той
Махаше им
“Довиждане, девойко!”
Безразличието му се стичаше по тях
Извираше от ушите им
В цвят на ягода
След това започна да експериментира с предмети
Влизаше късно вечер в стаята на майка си
И да речем
Харесваше си масата
И започваше
“Аз съм маса”
И така докато се деконтекстуализираше
И станеше маса
Или стол
Или фиба
Или бикини
Последното нещо което се опита да направи беше грандиозно
Чукаше приятелката си
И мислеше нещо
Чукаше и мислеше
Напред назад
В един момент тя каза
Ох, нещо ме одра
Той беше изчезнал
Хей къде си?
След малко
Я заболя корема
Сякаш изведнъж бе забременяла.
