★★★★✰✰
„Kraftidioten” (По реда на изчезването) на норвежкия режисьор Ханс Петер Моланд е колкото негов толкова и на Тарантино и братята Коен.
Бели пейзажи и Стелан Скарсгард. Героят му – Нилс Дикман, освен, че носи характерна фамилия, е избран и за „Мъж на годината” заради любимото му занимание – кара снегорин и пробива път през преспите.
И така докато синът му не си отива – свръхдоза без да е наркоман. Полицаите като навсякъде по света са глупави и мързеливи крадци на данъците ни.
Дикман обаче се заема с разплитането на веригата, в края на която е смъртта на сина му.
Кръв за кръв.
Ханс Петер Моланд вкарва в историята местни гангстери с бели якички, сръбски главорези и един китаец-датчанин от Япония, като с черен хумор ги слепва в може би най-добрия му филм.
Повече от него в ”специализираните” сайтове:
„A Somewhat Gentle Man”
„Aberdeen”
