Последни
Сняг

Сняг

На Георги

21.11. 2024, 7:00 сутринта. Сняг, киша и аварирал трамвай. Който ме пита, отивам на работа. Вместо за обичайния mash-up от сърдит пънк и произволна родна беге естрада обаче, се сещам за “Snow[He Oh]“ на Red Hot Chilli Peppers.

Не съм се сещала за тая банда и тая песен от навечерието на 2011…


31.12.2010

Двама души катерят заледен баир в краен квартал на Шумен.
Единият е натоварен с тава баница, плик пастърма и кутия руска салата в плик от популярна верига хипермаркети.
Това е Георги.
Другият идиот съм аз.
Аз грациозно разнасям бутилка водка “Finlandia”.

Логиката на Георги е желязна: “Кака, не можеш да носиш тежко, виж се к’ва си хубава. Носи го тва, скъпото. Нова година е!”

Поледицата е зла, почти колкото лютата североизточна зима.
Пързаляме се бодро, всеки с багажа си.

От NOKIA-та на Георги бичи некво Prodigy, тъкмо почва “Firestarter”.
Той подскача по заледения баир, а аз кокетно тътрузя кубинки и крепя безценната бутилка водка. Тая бутилка е причината да катерим заледен баир, понеже Георги е успял да ме изнуди да купим “Finlandia”, вместо “Zytnia”.

Празнично положение, както сами разбирате.

По средата на баира, Георги спира, за да си свие цигара.
Паля и аз.

Явно отново гледам накриво, защото Георги ми съобщава, че ще ме носи на гръб, докато изкачим баира. Любезно го разубеждавам с железния аргумент, че кубинките ми тежат повече от него. Аргументът ми издиша моментално.

Натоварен с пастърма, баница и руска салата, плюс моя милост и безценната бутилка водка на конче, Георги тъкмо се понася и 200 метра по-късно се търкаляме обратно надолу по баира.
Хвърчат пастърма и руска салата из преспите, баницата се търкаля със все тавата, Георги се превива от смях и болка в коляното, а аз се хиля идиотски в една пряспа, гушнала безценната бутилка водка.


7:15 сутринта на 21.11.2024.

Идва някакъв трамвай, който ще ме извози до работа.
Усмихвам се нежно на Георги, който тая пролет си тръгна и пропусна да ни каже “Чао”.

Пускам си Red Hot Chilli Peppers, доброволно, за пръв път въобще, откакто съм чула тая банда и тая песен.

Топло ми е!
Надявам се и на него…

От Александрина Генчева