Последни
Home / Литература / Сергей Довлатов: Парите ми свършват бързо, самотата – никога
Сергей Довлатов: Парите ми свършват бързо, самотата – никога

Сергей Довлатов: Парите ми свършват бързо, самотата – никога

Обратното на любовта не е равнодушието, нито даже отвращението, а баналната лъжа.

Алкохолизмът е лечим, пиянството – не.

Истинският артист е донор, който се отдава, без да търси обезщетение.

Благородство е готовността да действаш напук на собствените интереси.

Безкористната лъжа е поезия.

Вежливостта прикрива порока.

На всеки му е ясно, че един гений си има познати. Но кой ще повярва, че познатият му е гений?

Талантливите хора пишат по различен начин, докато всички бездарни го правят по еднакъв начин, дори с еднакъв почерк.

Всички писатели могат да се разделят на два типа. За едните е достатъчно да се изкажат, докато други искат да бъдат чути. Едните жадуват за себеизразяване, другите са честолюбиви.

Роденият да пълзи не иска да лети.

Каква е разликата между трупа и починалия? В единия случай става дума за мъртво тяло, в другия – за мъртва личност.

Геният е безсмъртна версия на обикновения човек.

Иронията е любимо и единствено оръжие на беззащитните.

Пихме, когато нямахме пари; ще е глупаво да спрем да пием сега, когато ги имаме.

Дори да дадеш творческа свобода на петела, той все така ще си кукурига.

Истината не винаги принадлежи на мнозинството. Но принадлежи още по-рядко на малцинството.

Щастието е да говориш, каквото мислиш. Мъката – да мислиш, каквото говориш.

Който страда, не греши.

Всеки подпис иска да го смятат за автограф.

Колективният нарцисизъм не е по-малко глупав, отколкото личния.

Каещият се грешник разделя на думи доброто от злото.

Когато храбрият мълчи, страхливия си трае.

Парите ми свършват бързо, самотата – никога.

Критиката е част от литературата. Филологията – косвен неин продукт. Критикът разглежда литературата отвътре. Филологът – от своята камбанария.

Който живее в света на словото, не се погажда с вещите.

Меркантилността е прикрита бездарност.

Мълчанието е огромна сила. Необходимо е да го забраним като биологично оръжие.

Паметта ни е избирателна като кофа за боклук.

В този луд свят деменцията се превръща в норма.

За вредата от алкохола има изписани десетки книги. За ползата от него – нито една брошура.

Само смъртта е непоправима.

Не толкова любовта, приятелството и уважението ни обединяват, колкото омразата към нещо.

Достойният човек прави лошите неща без удоволствие.

Поезията е форма на човешко страдание.

След комунистите мразя най-много анти-комунистите.

Най-голямото нещастие в моя живот е смъртта на Ана Каренина.

Снобизмът е единственото растение, което цъфти дори в пустинята.

Недоимъкът създава легиони от съмишленици.

Талантът е като похот. Трудно е да го прикриеш, още по-трудно е да го симулираш.

Езикът не може да бъде добър или лош. Той е просто огледало, виждайки се в което глупакът изпитва вина.

Трудно е да избираш между глупака и подлеца, особено когато подлеца е глупак.

Боледувах три дни и това прекрасно се отрази на моето здраве.

Толкова съм чел за вредата от алкохола. Реших завинаги да спра… да чета.

Да ревнуваш е да отмъщаваш на себе си за грешките на другите.

Във всяка работа има място за творчество.

Туризмът е поминъка на безделниците.

Учудващо е, че дори и мачовете са добри и лоши.

Предпочитам да съм сам, но в непосредствена близост до някой.

Обичам ви. Дори опасността от трипер няма да ме спре.

Творчеството е победа над времето и смъртта.