„Защо се качих в този автобус? Можеше да изчакам или да тръгна по-рано. Интересно…
Ти как мислиш Майкъл? Пф, Глупаво име за куче и глупав събеседник. Не се обиждай, но откакто съм тук не съм чул нито една дума и се изнервям.
Стоя в това кресло взирам се в махагоновото дърво, което препасва пясъчния часовник и се чудя какво да правя. Вчера четох от единствената книга на етажерката до мен, която не съдържа нищо повече от две-три, безинтересни истории за инциденти, сходни на моя.
Ха, моят.
Все пак и аз притежавам нещо като добавим и колата, която си купих, се справям добре с живота си. Съжалявам, че те занимавам с това Майкъл, но ти си единственото живо нещо в тази стая и нямам голям избор. Но бъди сигурен, че ако имаше например някой кактус или змия, пак бих избрал да говоря с теб.
Да, стоя тук без да знам защо. Не се оплаквам, но сега се сещам, че би било добре да хапна нещо. Защо пък да ям като не чувствам глад? Няма да ям. След инцидента се появих тук и няма мърдане. В началото часовникът беше празен, ала отскоро започна да се пълни. Телевизорът се включва, за да покаже образ на мой близък облян в сълзи. Тогава започват да падат песъчнки от едната в другата част на часовника. Последно се появи на екрана един състудент, който мисля, че ме презира. Не знам защо, точно той, няма и кого да попитам.
Мислех си, че съм умрял, но съм твърде подвижен, за да съм мъртъв. Ако бях умрял майка ми щеше да плаче и аз щях да разбера със сигурност за това. Няма как, щом тя плаче. Може да съм притиснал амигдалата си и това да е причината, поради която не чувствам нито страх, нито униние.
Не съм нито надрусан, нито Милграм.
Или пък Господ е решил да се пошегува с мечтата ми за самотен остров, ха-ха смешно.
Бившата ми жена ме е изпратила някъде, за да осъзная грешките си и отново да я заобичам и да се върна при нея. Така като се замисля си ми е добре тук.
Ей. Майкъл, ти докога ще стоиш така неподвижен? Вземи пример от другите кучета или пернати например. Преди инцидента четох за ползата от кокошките, а те само снасят и ходят насам-натам. След като ти не снасяш, може поне да се пораздвижиш малко. А, не искаш, добре.
Я, телевизорът се включи отново. Колко патос има в тази снимка на бившата ми жена. Друга да бяха избрали. Или поне от сватбата ни да беше. ЕЙ, ПОДБЕРЕТЕ СИ ПО-ДОБЪР ПРОДУЦЕНТ, ТОЗИ НЕ Е ОРИГИНАЛЕН И НЕ СЕ ТРОГВАМ. Часовникът започна да се пълни доста бързо, това е нещо ново.
Напълни се, Майкъл Сега се чувствам щастлив и спокоен, но заспивам драги ми приятелю, лека нощ”.
Два часа преди това в болницата пристигат близките на жертвата.
-Госпожо, трябва да ви съобщя,че синът Ви претърпя много тежка операция и се намира в кома. Вече всичко зависи изцяло от него и от вас, близките му. Нашите възможности стигат дотук.
– Мога ли да го видя?
-Да, разбира се. Последвайте ме.
След като влиза в стаята, майката се разридава и казва, че останалите от близките му ще дойдат скоро, за да го видят. Докторът напуска стаята с разбиране.
Същият ден в болничната стая влизат роднини и приятели на пострадалия, като почти всички се разридават при безжизнения му вид. Бившата съпруга на пострадалия идва към 17 часа. Започва да плаче. Плаче поне няколко часа.
Лекарите констатират смъртта на пострадалия към 22 часа.
