Дълго
много дълго
ги мислех за архитектите на нищото
на нашето нищо
не
всеки сам е архитект на собственото си нищо
по брега се вият
червени топове плат
опасват белите къщи,
корабите и кулите,
миналото и бъдещето,
моста на мостовете
дали всичко се случва заради червеното
дали е от месеца
да попитаме на изток
пустините
да поживеем малко в тях
да проникнем в червения пясък
в червеното море
и да усетим защо са различни от нашите
различни ли са изобщо
или червеното е от залеза,
който някъде там е и изгрев
не
това е цвета на пясъка там
разликата между белия, червения и цикламения пясък
е в кръста
и в геометрията
някои се върнаха в Древна Елада
с машината на времето
и питаха за неща,
които не разбираха
там научиха,
че не искат да разберат
казаха им да не се връщат по-назад,
защото първите може да не са толкова толерантни
към глупаците
червеният килим
вече не е знаме,
а кървясали градини
морета
и чаршафи
червеният килим го тъкат
вътре и вън,
свои и чужди,
ние и те
всеки тъче червения килим
всички работим на стан
настоящите ни занимания
са привидни избавления
от движенията на ръцете и краката
съчувствай на света
мълчаливо и бездейно
на целия свят
на всеки човек и животно
съчувствай и на Космоса
мълчаливо и самотно
му съчувствай
не е ли страхотно?
съчувствай и на мен,
за да ти съчувствам
месецът запя
иска да пеем с него
може и фалшиво
ако милион гласове запеят фалшиво
ще звучат съвършено правилно
не се крийте
в пустинните дупки,
защото скоро ще се напълнят с вода
смърт или песен?
това е въпроса
Шекспир е източен философ,
а ние сме заточени
в компаса
чакаме Зевс
да развали магнитното поле,
за да спрем да се интересуваме
от посоките,
да се объркаме,
да объркаме и тях,
да изгорим църквите и джамиите,
с пепелта да намажем лицата си,
да се наплюем взаимно
и да си засвиркаме.
Зевс ще ни покаже как.
София-Истанбул-Тел Абиад-Багдад-Абу Граиб-Кербала-Ал Мукалла-Пулвама-Могадишу-Кот-Гарабулли-Бадахшан-Чад-Майрари-Гандура-Дамаск-Таджи-Кундуз-Тел Авив-Алепо-Мосул-Боссо
…
фойерверките на всички още светят
feuerwerk
herzwerk
schmerz
дъждът се плиска по ръцете
попива в линията на живота
и прошепва
всичко е наред
краката газят из тревите
попаднат ли на трън изгарят
несвикнали на болка още
в удобни чехли цял живот
фойерверките си светят
и всичко е наред
да всичко е наред
