Разказ от Мартин Цеков
Играта с жена е най-хубавото нещо – помислих си докато куцах към кенефа.
Сега обаче ме болеше левия крак от играта на баскетбол. Трябваше да внимавам повече, знам, но все не го правех. Никога не съм знаел как да играя и да се пазя. Скачах с всичко, което имах. Но подобни болки определено не ми допадаха.
Оказа се, че имам още един проблем. Като станах от леглото бях опънал палатката. Това беше нормално, но създаваше проблеми точно в тоалетната. Свалих си боксерките и се опитах да се изпикая. По нормалния начин не ставаше, защото щях да се изпикая върху лицето си. Трябваше да се надупя, за да успея да уцеля дупката. Направих го, но не беше лесно. Разбира се, започнах да си мисля за секс и да искам да правя секс. И ето една гениална мисъл: когато един мъж е без жена, постоянно мисли за много жени. Опитах се да се разсея със закуска. Хванах буркана с мед и си намазах две филии. Сложих и сирене отгоре. Пръстите ми залепнаха за буркана, но нямаше буркан с мед, който да не лепне.
Напоследък прекарвах много време опитвайки се да запълня самотата си с женско внимание. Когато един мъж е сам прави безброй абсурдни опити да вкара някоя жена в леглото си. С писането не се получаваше, защото жените, които ставаха за секс не четяха. Другите бяха прекалено романтични, прекалено интелигентни, прекалено, прекалено, прекалено нещо си. Седяха на облак, четяха книжка и притежаваха цялото небе. За съжаление в повечето случаи подобни жени не изглеждаха добре. Не обръщаха внимание на външния си вид и имаха два панталона, оръфани нокти и прекалено дълга коса.
И все в тоя дух. Размерът на живота ми в момента се изразяваше в това да бъда с жена(и). Някоя жена, нечия жена, моята жена??? Не бях много умел в заиграването на жени в машинното, телефонното и компютърното пространство. Е, ако трябва да съм честен, бях добър, но само до там. Не знаех как да задържа вниманието им там, а изглеждаше това беше мястото, където нещата се случваха. Парка, улиците, игрищата и колелата бяха пълни със идващи оттук-оттам. Млади хора затворени в черупки от чипове и кодове и чатове и програми. Истината е, че дори не копнеех толкова много за секс, колкото исках да се накова с внимание. Играта с жена не можеше да се сравни с нищо друго. Без другото можех и обичах дори да го правя сам. Влизах в банята, пусках душа и имах, която и както си я пожелая. Но когато всичко се наредеше и паяжината бе пусната, и до теб имаше жена, с която можеш да сглобиш себе си – тогава сексът, сексът, сексът е прекрасен и много. Беше ме страх да пиша за секс, за да не изчезне. Но в крайна сметка, нямаше накъде повече от това.
Наскоро ми писа една, която беше спала с Гиздавия миналата година. И с половината град. Предполагам беше легнала с него, защото нали беше големият фотограф, с добро око и раница пълна с чужди идеи. Тя искаше да стане репортажен снимач и стажуваше в един от най-пропадналите вестници. Както и да е, става въпрос за Аналбел. Имаше странно име за българка, но техните прекарали дълги години в Америка и така го избрали. На мен ми се струваше, че и пасва. И тя и името й имаха анал. Хахаха.
Тя се гримираше така все едно краищата на очите й бяха крила на лястовичка. Изглеждаше и свободна като птичка, готова да ти даде задницата си. Имаше поглед, който те събличаше и тяло, което все едно се движеше към леглото ти. Караше ме да искам да я разплача. Там долу. Жена построена, за да доставя удоволствие на един мъж. На много мъже. На избраниците, които е избрала. Тази скрита власт ме привличаше. Блудница. С притворени очи и уста, която никога не се затваряше напълно. Блудница. С онзи опасен поглед, като хероин от който не можеш да се откажеш, макар да те изгаря. Излъчваше сексапил – килограми сексапил, но освен това, живота и беше прост. След К идваше Л. Външният вид беше нейното оръжие. Нейният опит да е различна. Очите и бяха като на щраус, по-големи от мозъка й. Такава жена не се водеше вкъщи. Тя се чукаше и се оставяше като почти изгоряла цигара до някое кошче, за да я вземе следващия пушач. Блудница.
Опитвах се да съм твърд с нея, защото тя изглеждаше такава. Е, изложих се няколко пъти, но мислех само за лицето, краката и задника й. Все пак внимавах да не показвам голяма слабост, защото жените имаха способността да ме карат да се чувствам излишен. Надушваха слабостта ми и загубваха интерес. „Тези неща със секса и любовта не ставаха насила, те просто ставаха”, казах си и не се напъвах много.
Харесваше ми, че изглежда твърда, защото жените, които плачеха не значеше, че са искрени. Сълзите може да са от лук, например. Исках да я имам и се доверявах сляпо на сетивата си. Знаех, че те пренареждаха реалността както си искат, но в момента на телефона ми се изписа…
–Кво става?
…и реалността изглежда ми се усмихваше.
С Аналбел не си бяхме писали от, ами май повече от година. Беше студена сутрин, когато с Гиздавия се домъкнаха в нас. Дадох й да облече една моя фланела, защото цялата трепереше. Още тогава исках да проникна в нея, но само си говорехме. За жените разговора може да е само това, докато за мъжете – това не беше всичко. Помислих, че ми пише заради писането, защото коя жена би ми писала заради външния вид?
–Нищо. При теб кво става? – включих се в малкия разговор и аз.
Прати ми само тъпи усмивки. Това беше най-безличния отговор.
–Как така се сети за мен? – попитах.
–Ааа, ами аз съм си общителна.
Пак усмивки.
Бях срещал и преди подобни момичета. Искащи нещото криещо се в гащите ти, но преструвайки се, че са тук, там, навсякъде заради главата ти. Или просто, ей така, защото са общителни…
Часът беше около 2 през нощта и не ми се пишеха празни приказки. Особено с някого, с когото нямам нищо общо и не съм виждал от една година.
–Искаш ли да се видим?
–Опа, ще сложим картите на масата ли? – отговори тя.
–Аз съм на леглото. Нямам маса.
–Слагай ги. Хайде. Бъди директен!
–По-добре ли ще ти стане, ако ти кажа, че искам да те чукам?
–Това ли искаш?
–Да.
Казах го. Опитвах се да съм внимателен с тях, но някои просто обичаха обратното.
–Какво мислиш, че ще каже приятелят ти по въпроса?
–Кой?
–Гиздавия.
–О!
Започна да се интересува, защо вече не сме приятели. Нямах намерение да подхващам тази тема и не го направих.
–Не ми пука. Той не ми е приятел.
–Мъжете нямахте ли братски код?
–Казах ти, не ми е приятел.
Но все пак върнах въпроса.
–А вие нямате ли?
Не се замисли и отговори:
–Не. Ние можем да спим с цялата компания и да няма проблем.
–Аз не мога, но добре че той не ми е приятел вече…
Още от началото знаеше какви са ми намеренията, но сега обаче започваше да дава на задна. А аз продължавах.
–Харесвам те!
–И какво точно харесваш в мен? – попита тя.
–Предполагам само външния ти вид.
Мълчеше и реших да запълня дупката като казах:
–Същото, което и ти харесваш в мен.
–Ама аз не те харесвам.
Обичах, когато се стигаше до тук. Когато всичко изглеждаше като невинен приятелски разговор.
–Така ли стана?
–Да. Бих се видяла с теб. Едно нормално виждане.
Това ми беше любимото. Разбира се, че бях прост и примитивен, но защо по дяволите ще се виждаш с жена, която не познаваш. И първият ви контакт е бил преди една година, и лежи върху сексуално привличане? Нямах нужда от нови приятели, камо ли жени. А изглежда те, нежните същества, искаха само и постоянно това. Да са приятели с някого.С мен. Всяка седмица, всеки ден. Различен приятел. Къде бяха техните приятели?
–Аз съм любезна с хората – продължи тя, – а мъжете го приемат като свалка.
–А-ха.
–Да. Аз съм приятелски настроена към всички.
Хм.
–Аз пък не съм.
Само, че забравяше че тя ми бе писала. Най-вероятно искаше да ми подари малко нежелана любезност, защото точно този ден, тогава, не бе дала на нито един от приятелите си.
–Ела в нас!
Сега и аз се правех на ударен.
–Е, не може.
–Защо?
–Трябва да те видя един-два пъти поне. Има си правила – каза и се засмя.
Кой ги пише тези правила. Не разбирам.
–Ясно. Не знаех.
–Е, вече знаеш, приятел – каза тя и май се захили.
–Приятел?
–Да. Не искаш ли да сме приятели?
Не. Аз си имам приятели.
Повече от Мартин Цеков тук
Фото: Михаил Руев
