Последни
Home / Литература / Преслав Безбащински: Проста поезия
Преслав Безбащински: Проста поезия
Преслав Безбащински, автопортрет

Преслав Безбащински: Проста поезия

 

Проста поезия като начин да се съживяват мъртви тела

Животът ми е като надраскан камион, който минава през нещо
Докато някое дете не забележи
Едва едва
Идеята си за драсканица от вчера
Върху хилядолетното ми лице
Грозотата ми е като
Моментът, в който си помислиш, че някой идва
Но си сам
Стъклото показва лицето на усмихнато момиче
В името на спокойствието на децата бих премахнал злото
Не в името на тяхното неизбежно порастване
Нека оставим пожарите да свършат с гората
Нека за последно не погледнем мъртвеца
Нека затворим вратата
Каквото и да става навън
Брой и се опитай да заспиш

 

Елза

Бе изтръгната от мястото, което обитаваше
Около сивата къщурка
Като струпей
Болката която изпитах беше огромна
Страданията, които претърпя са толкова ужасни
Че даже няма да ги спомена в тези редове
Страхът ми като малък от нея
Е жетон
Не искам да го назовавам
поредния
С който ще нахраня машината на живота
Следващото ниво моля,

(Мисля за теб, Елза)

 

Смее ли някой да разбере дали може да се чуе истината?

Музика от срам
Музиката от срама
Музика през вестибюл от хора
През дрехите и през тях самите
Има ли расова война в тревата?
Подписват ли се петиции срещу краката, които мачкат тревата?
Няма протести и бунтове
Всичко изглежда спокойно
Е спокойно
Не съществуват колани
Даже заспалият грозен бръмбар получава амнистия от ръката ми
И продължава да спи в красотата си
Разрушението ще бъде поправено
Със сигурност
Изгризаното лице на детелина
Предвещава невъобразима, сигурна, неизменна красота.

 

Гоня радостта от живота си

Като котка
Радостта е котка която гоня
Аз съм парче месо което е разкъсано в неизчистена стая
Заставен съм да гледам как мнимите слуги на злото гонят радостта ми като котка
Навън
Курвите я галят
Но пак
Навън
Човекът-клоун гони котката
Котката си играе с кукла клоун в лапите
Страхувам се да заспя
Някой ще изнесе
Умът ми в мрака
И аз ще остана беззащитен
Момичето на ъгъла с тапицираната плът
Е успокояваща гледка
Най-после такава
Когато я видя не ми пука
Дали ще отидем на луната
Локвите са разпятието
Водата-кръв грее на слънце
Не си си разлял кръвта
напразно

 

Повече от Преслав Безбащински ТУК.