от Румен Павлов
„Прекарали са в ареста 24 часа и са освободени поради липса на доказателства. Смятам, че прокурорът е абсолютен имбецил, а тези отрепки трябва да лежат най-малко десет години. Но това е положението в милата ни дупка, дами и господа. Спирам, защото пак ще се ядосам много. Това беше всичко от новините на Канал Нула, останете с прогнозата за времето. До утре вечер.”
А. се прозя и протегна. Жена му Д. разглеждаше ноктите си.
– Всички в тая телевизия са пълни глупаци– каза А., като гледаше в екрана – щом прокурорът е преценил, че момчетата не са виновни, значи много ясно, че трябва да ги пуснат. Тоя бастун само дава акъл, все едно е бил там и е видял какво е станало. И какво само говори против държавата? Всичко си е наред тука. Няма нищо, което…
– Колко е часът? – попита Д.
– Не знам – отговори А.
– Трябва да е девет и половина, щом свършиха новините. Късно ли е да звънна на К.?
Д. набра номер.
„Ало?” – каза мъжки глас отсреща.
– Здравей, Д. е. Там ли е К.?
Настъпи кратка пауза.
„К. почина вчера” – отговори гласът.
– Знам. Дай ми я, няма значение – каза Д, докато разглеждаше ноктите си. Върху десния ѝ показалец имаше остатъци от червен лак.
След няколко минути затвори. Вече даваха прогнозата за времето.
„Утре през северната част от страната ще мине приятен, почти ураганен вятър, който ще ни спаси от ужасното есенно слънце…” – говореше водещата и сочеше на картата.
– Какво каза К.? – попита А.
– Нищо особено.
„…останете със спортните новини. До утре.”
– Май е време, а?
– Да – каза А.
Двамата станаха и отидоха да прозореца. А. го отвори широко.
– Давай, ти си първа.
Д. погледна навън. От височината на 15-тия етаж не се виждаше нищо.
Д. стъпи на перваза и се обърна към А. Той кимна.
„…класирахме се на последно място, което не е чак толкова зле. Все пак някои отбори не успяха да минат квалификациите. Направо може да се каже, че сме победители…”
Телефонът иззвъня. А. вдигна.
– Ало?
„Здравей, О. е. Там ли е Д.?” – попита женският глас отсреща.
Настъпи кратка пауза.
– Д. почина вчера – отговори А.
“Знам. Дай ми я, няма значение.” – каза О.
А. продължи да гледа спортните новини. След малко се прозя, протегна се, стана и отвори прозореца. От височината на 15-тия етаж не се виждаше нищо.
– Хайде, прибирай се! – извика той.
Отговори му кучешки хор.
А. погледа още малко надолу и се върна на дивана. Телефонът иззвъня точно в този момент.
– Ало?
„Аз съм” – чу се гласът на О. – „мога ли пак да чуя Д.? Забравих да я питам нещо.”
А. не каза нищо известно време.
– Сега ще я извикам – обади се най-после и се върна до прозореца.
– Хайде, прибирай се! – извика той.
Кучешкият хор избухна пак.
– Прозорецът ни е счупен – каза А. – не знам какво става. Май Д. е излязла някъде. Не знам, не знам. Май е излязла.
От другата страна се чу нечовешки писък.
А. хвърли телефона и излезе от апартамента.
След малко телевизорът се изключи сам.
След малко телевизорът се включи сам.
