Чаво (Деян Донков) се връща в Созопол, за да събере живота си. Има 10 бутилки водка, празни улици и куп призраци.
„Събуждам се и не знам кой съм, къде съм“
Чаво се връща към детството с властния си баща, покойния си брат, изгубените жени и децата.
Пие спомени и се губи в незавършеното минало.
„Сънувах кошмар. Баща ми беше жив“
Никой не иска да ходи в Созопол през юни. Но за да го извади от водата, в града се връща приятеля му от детство Джинджи (Васил Гюров).
Някогашната компания се събира отново, за да допише страницата.
„Потъването на Созопол“ на Костадин Бонев е силен филм, но с характерното за българското кино леко чувство за прекаляване. Васил Гюров прави силна естествена роля, а Леонид Йовчев блести във второстепенен образ. Кастът се допълва от Снежина Петрова, Светлана Янчева, Стефан Вълдобрев и други.
Сценарият е по едноименната повест на Ина Вълчанова.
Филмът е заснето много красиво от Константин Занков.
По-голямата част от него се развива в Ахтопол, но това няма голямо значение на фона на коспомолитното усещане на филма.
От филма се запомня и парчето на Ревю „Плачеш ли“, което може би е най-силното от третия албум на групата.
