ВАКУУМИРАНИ ДУМИ
да живееш
над думите
над светлините
на уличните лампи
над всичко
което може
да се разкаже
когато лириката
е излишна
в претъпканите
провинциални блокове
ти остава
само горчилката
от вакуумираните думи
често това е достатъчно
достатъчно да продължиш
да се разкъсваш
все някакъв знак
че си жив
***
ЦЕНТРОФУГА
виното е слабо
за да ме накара да литна
от терасата
пия го
и тялото ми омеква
главата помни всичко
центрофуга от спомени
които вече нямат значение
запечатвам се от кожата навътре
както цветовете на прасковите вечер
чакат слънцето
за да съществуват
така аз чакам бурята в мен
да образува торнадо
което да разруши
всичко построено от хората
и от мен
точно 31 лета
чакам торнадото
да ме отнесе далеч
някъде сред лепкав прах
и така да разбера живота
до тогава ще витае
оглозганото ми същество
сред руини разпилени
сред животи измислени
сега без излишна патетика
ще ти кажа:
аз се връщам към себе си
винаги
но откривам друга там
все още не съм това
което съм
казвам ти и си вярвам:
аз не съм мебел втора ръка
мога да те накарам да повярваш
във всяко проклето нещо
на света
проблема е
че не искам
***
ПОГЛЕЖДАМ В ОГЛЕДАЛОТО И …
…Съществувам,
следователно живея.
Очите ми,
влажни от съществуване,
сканират последните
импулси на деня.
Случаен спомен
изплува
и аз застивам там
задълго.
Усещам пулса
на кръвта във вените.
Тупка и трепти.
Съществувам.
Съществувам сега.
Съществувам днес.
Нищо друго
не е сигурно.
***
КОГАТО
пространството
между мен
и мен
е сгъстено до
безобразие
когато говоря със себе си
на език
който не разбирам
когато вътрешната ми
тишина
е нарушена от
земните смущения
изгубвайки звук и картина
когато откривам себе си
в стиховете на
неизвестен румънски
поет
когато задникът ми
е по-хубав на сянката
на стената
отколкото в огледалото
когато стават такива работи
не непременно лощи
но на куп
тогава на човек му става
хипермъчно
и отива на любовен филм
и плаче
***
5 MINUTES ALONE
„Прахта на мъртви думи е полепнала по теб.
Измий душата си с мълчание.“
Рабиндранат Тагор
кой казва
че самотата
е нещо лошо
нима е лошо
да си сам
със себе си
вечер сутрин и обед
рискът
от отравяне с думи
е нищожен
освен ако не си
шизофреник
стаята ми
със зелени стени
и син таван
прилича на лудница
но там в тъмнината
мисълта ми
разпъва до пукот
черепните ми шевове
питам се
какво ли е
да раждаш сам себе си
питам се
какво ли е
да си пеперуда
забучена с игла
(половин идея имам
за последното)
да си сам е хубаво
но никога
не е за дълго
***
НАМИРАМ СЕ ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ
понякога се оставям
на течението
сядам
прегърнала коленете си
и не мисля
не обичам да мисля
мислите замърсяват
живия поток на
съществуването
тогава музиката оживява
става истинска в главата ми
блаженно чувство на мир изплува
на мир със себе си и със вселената
разбирам
че това е истинската природа
на хората
там където няма конфликти
там където си спокоен да бъдеш себе си
вътре в теб
уютно и гостоприемно
се самопоканвам в себе си
за да се намеря
за да намеря това
заради което си заслижава
да не се самоубия
и го откривам
то е винаги там
вътре в мен
и ме чака търпеливо
***
ДИЛЕМА ИЛИ ПАРАДОКС?
питам се
какво ли щеше
да стане
ако Ева
не беше взела
онази проклета
ябълка
***
НИЕ СМЕ
мъртви
които ходят
мъртви
които емигрират
за да се срещнат с други мъртви
мъртви
които пазаруват
и ходят на работа
ние сме мъртви
които хвърлят угарка от цигара
срещу бездомно куче
мъртви
които рядко се усмихват
и които все по-често
се самоубиват
за да отидат при други мъртви
които обаче
са по-живи
от нас
