Сега ще ви разкажа една съвсем обикновена, но истинска история. Дойдох на тоя свят съвсем неволно, не по мое желание, и съвсем искрено се влюбих в него. После се влюбих в нея. После в друга нея. В трета… Четвъртата се застоя. И аз не знам защо. През това време други хора се влюбваха в мен. В очите ми. В думите ми. В душата ми! (Съществува ли душа, или просто се бяха влюбили във въздуха, който размествах покрай тях?). Всички ми разправяха, че любовта върти земята, любовта крепи света, любовта ще спаси каквото има за спасяване. А аз не вярвах! Не вярвах. Аз съм човек – не вярвам. И всяка вечер вярвах все повече. И всяка сутрин вярата ми се срутваше надолу в отходния канал, с пастата за зъби, която плюех без да мисля какво е отмила и какво понася със себе си там в небитието на човешките отпадъци. И още не вярвам. Вярва се в Бог, а аз не вярвам в Бог. Аз вярвам в единственото човешко качество, в единственото преимущество, дадено на нашата раса, на нашия биологичен вид – невярата! Вярвам, че мога да не вярвам! Доверявам се само на себе си. Невярата ми казва да обичам приятелите си, да обичам любимата си жена, да обичам света… Аз съм решил така! Само аз! А какво съм аз? Как какво – аз съм Бог! Сам съм се създал и е вероятно сам да се разруша. Смъртта идва, когато изгубиш воля за живот. Когато спреш да вярваш в себе си. В това, което те заобикаля. Когато замениш живителната човешка невяра с вярата в нищо. Понякога просто природата ти помага да го осъзнаеш…
По-гнусно нещо от природата не съм срещал!
По-гнусно нещо от човека няма и да срещна!
Резултатът е реми отвсякъде!
Защо бе, питам се, защо човекът е роден да намира всевъзможни причини да убива себе си. Кому са нужни тези войни? Защо човекът, измежду всички живи същества на планетата, има разум да разбере колко е безсмислено всичко и да се стреми към все по-безсмислени цели? Моята история, която искам да разкажа, е толкова истинска, че чак няма смисъл да я започвам. Всички вие я знаете. Изживели сте я. Живеете я. Всеки ден я започвате наново и я завършвате по все същия изтъркан начин. И тя някак си все не ви омръзва. А тези, на които им омръзва, сочите с пръст. Как може?! Какво е това?! Как може да се върви срещу природата? Ето как:
Взимате една чаена чаша чешмяна вода, прибавяте двеста грама валериан, разбърквате с щипка сода каустик на вкус и пиете като за последно, демек с ужасен кеф. Ужасът остава за близките ви, а за вас идва кефът. Кефът, че сте се сляли в едно с природата, която така или иначе всячески се опитва да ви заличи.
И за да не си помисли някой (не дай си Боже майка ми или баща ми), че са ме обхванали суицидни мисли, веднага ще разясня ситуацията – аз съм отвратен от биологичния си вид! Радвам му се и съм отвратен едновременно. Струва ли си да сме най-съзидателните същества на планетата ако впрягаме по-голямата част от креативната си енергия да разрушаваме всичко съзидателно, което без особен интелект съзидава само себе си. Струва ли си да разказвам цялата тази безсмислена история, докато на същата тази планета на някого му разказват играта, само защото нарича бога си с друго име. Или пък със същото, но не е напълно сигурен каква е родствената му връзка с имагинерни второстепенни герои от популярен научно-фантастичен роман?
Стува ли си да сме българи, сърби, македонци, албанци, босненци, французи, англичани и германци преди да сме хора?
Струва ли си?
Не си струва!
Защото аз дойдох на този свят не по мое желание, но мога да избера какъв човек да съм. На първо време мога да избера да съм човек! Харесва ми да съм човек! Усещането е страхотно. Забравете кои сте и си спомнете, че сте хора – чувството е по-опияняващо от кокаин, макар и никога да не съм пробвал! Защото това изживяване е само веднъж. В никакъв случай не чакайте някой да реши, че вие всъщност през цялото време сте били човек, чак когато вече физически не сте!
„Беше човек!“ е единственото нещо, което бих искал да има на гроба ми. Без никакви глупости от опечалени, без поезия, без жалейки. Без ракия или вино, поливани върху пръстта. За Бога – пийте ги тези неща, те са за живите! На мъртвите им стига спокойствието…
(За протокола – не обчиам да ходя на гробища. Някои хора намират там уединиение и време за размисъл. Аз виждам там само мъртви хора. Ужасно се сдухвам. Сори).
И за да завърша позитивно… Как да завърша позитивно? Нима животът завършва позитивно? И все пак – ето какво да направите с времето си: родете се, живейте, влюбете се, разделете се, пак се влюбете, направете си дете, и слушайте музика, много музика, много много много музика! МНОГО МУЗИКА! Музиката е единственият начин да покажеш среден пръст на всичко, което те сдухва. Музиката е доказателството, че човекът не е просто поредната твар на тази земя, която ще се превърне в земя без някой дори да забележи. Ако Библията е права и душата наистина съществува – то тя е пеещата душа! Бягайте от хора, мразещи музиката!
БЯГАЙТЕ!
Те всмукват души!