През 1964 г. бъдещият барабанист на Crass Джеръми Ратър, по-късно познат като Пени Рембо (Penny Rimbaud), се появява в телевизионната музикална програма Ready Steady Go! за да получи награда, връчена му от самия Джон Ленън. Рембо печели конкурс за картина, вдъхновена от песента на Beatles – “I Wanna Hold Your Hand”.
Наградите са две грамофонни плочи. От видеото по-долу става ясно, че бъдещата анархо-пънк легенда си е избрал албумите Mingus отCharlie Mingus, както и Концерт за чело от Дмитри Шостакович. Явно добрият вкус към музиката му е присъщ от тийнейджър.
Подробен разказ за тази случка можем да открием в биографичната книга на Пени Рембо Shibboleth: My Revolting Life
Джеръми Джон Ратър (Jeremy John Ratter), известен още като Penny Rimbaud (Рембо – в памет на френския поет Артур Рембо), e роден на 08 юни 1943 в Northwood, London. Рембо е изгонен от две обществени образователни институции: Brentwood School и Lindisfarne College, а след това за кратко учи философия в Magdalene College, Оксфорд.
Въпреки това, според него, той бързо осъзнава, че „Оксфорд не е образователен инструмент, а особено неприятна форма на класова индоктринация“.
Работил е в малко предприятие за производство и продажба на облекло, преди да го уволнят задето откраднал барче брокатен плат за да ушие рокля на приятелката си.
В началото на 1960 г. постъпва в училището по изкуствата Dagenham Art School, където се запознава с бъдещата си партньорка в живота и изкуството, художничката Gee Vaucher.
Gee Vaucher
В Училището по изкуства Рембо показва своите таланти и бързо заема видно място в поп арта, като постига успех като новатор.
Вдъхновени от филма „Inn of the Sixth Happiness“ през 1967 г. Rimbaud и Vaucher основават анархопацифистката общност „Dial House“. Неговият приятел Фил Ръсел (Phil Russell) подпомага организирането на свободен фестивал в Windsor, а след това през 1970 г. в Стоунхендж.
Ръсел по-късно попада в психиатрична клиника, след което се самоубива. Rimbaud обаче твърди, че приятелят му е бил убит. Множеството въпроси, останали без отговор, водят до един специален момент в живота на Rimbaud, в който той насочва гнева, фрустрацията и енергията си в различна посока.
Малко след трагичната случка Rimbaud основава анархо-пънк групата Crass.
Групата е създадена официално през 1977 г. и в годините, в които е активна успява да направи не една малки революции в света на музиката, пацифизма, политическия активизъм и визуалните изкуства, като излиза от тесните „модни“ рамки на пънка и поставя идеите в цялостен нов контекст.
Penny Rimbaud
След приключването на Crass като група Rimbaud продължава да участва в развитието на Dial House, където живее и до днес. Участва в няколко проекта, сред които и Last Amendment.
Автор е на няколко книги:
A Series of Shock Slogans And Mindless Token Tantrums (Exitstencil Press, 1982) (която оригинално излиза като книжка към албума на Crass – „Christ – The Album“)
Shibboleth- My Revolting Life (Penny Rimbaud, 1999, AK Press)
The Diamond Signature (Penny Rimbaud, 1999, AK Press)
In The Beginning…Was The Word (Penny Rimbaud, 2005, Bracketpress)
Freedom Is Such A Big Word (Penny Rimbaud, 2006, Bracketpress)
Methinks (Penny Rimbaud, 2006, Bracketpress)
How? (Penny Rimbaud, 2006, Bracketpress)
The Conveniences of Philosophy (Penny Rimbaud, 2007, Bracketpress)
Smile or Smirk? (Penny Rimbaud, 2007, Bracketpress)
And Now It Rains (Penny Rimbaud, 2007, Bracketpress)
I The Indigene & Africa Seems So Far Away (Penny Rimbaud, 2007, Bracketpress)
Turn On, Tune In, Cop Out (Penny Rimbaud, 2008, Bracketpress)
Nobody’s Child (Penny Rimbaud, 2008, Bracketpress)
The Last of the Hippies (Penny Rimbaud, 2008, Active Distribution)
This Crippled Flesh – A Book of Philosophy and Filth (Penny Rimbaud, 2010, Bracketpress/Exitstencil Press)
Particular Nonsense (есе) The Idler, No.43 ‘Back to the Land’ May 2010
Повече за пънка, Crass, Penny Rimbaud, Gee Vaucher, активизма, компостните тоалетни, анархопацифизма и Dial House – в документалния филм от 2006 г. – „There Is No Authority But Yourself“
