“Не обръщайте внимание на критиката, идваща от хора, които никога в живота си не са написали значима книга“, съветва през 1913 г. Езра Паунд поетите в свой списък с наставления за начинаещи. Две десетилетия по-късно, през 1934 г., американският модернист определя 6 типа писатели, или, както той ги нарича, “чисти елементи” в литературата. Ето ги и тях:
1. Откриватели – хора, които са открили нов метод в писането, или чието творчество е първият пример за даден нов метод.
2. Майстори – личности, които обединяват няколко метода на писане и ги прилагат еднакво добре или дори по-добре от откривателите.
3. Разредители – подобни на вече изброените, но не могат да вършат работата толкова добре.
4. Добри писатели без забележителни качества – които са имали късмета да се родят в период, в който литературата в дадена страна е във възход, или са се захванали с актуален жанр. Например автори, които са писали сонети по времето на Данте, такива, които са писали строфи по времето на Шекспир или французи, писали романи, след като Флобер им е показал как.
5. Художествени писатели – това са хора, които не са открили нищо ново, но са специализирали в една определена част от писането. Те не могат да бъдат наречени велики или такива, които дават пълна картина на живота или епохата.
6. Писатели, които стартират мании.
„Докато читателят не опознае първите два типа, той няма да знае за какво наистина става въпрос. Може да знае какво харесва. Може да бъде компетентен любител на книги, които да подрежда в красиви библиотеки, но никога няма да може да оцени истинската им стойност и ще бъде объркан, когато трябва да даде мнение за роман, писан преди 80 или 100 години“, добавя Паунд.
Снимка: zentropa
