“Ти си луд”.
от често по-често
започнах да го чувам,
защото:
„Какво правиш във Видин?!“
освен да мухлясвам ли,
имаш предвид.
Има и още няколко въпроса
свързани с бъдещето велико
на днешния младеж,
питанки удобно отправяни
по-лесно към друг.
Знае,
знае,
изглежда знае всеки
къде успехът се е скрил,
и е добър съветник как да го постигнеш.
Тук? В малкия град?
Тц, не е там,
мой човек.
Може би съм млад,
а дори и прекалено глупав,
но докато надпреварвам се със сърцето
и следвам ритъма в гърдите
не мога да не се зачудя,
какъв е този кяр
все към големите градове да се стремим,
там където
от леглото във колата,
на стола и обратно
цикълът върти се
и завършва с 10 крачки
на ден.
Но лесно е на мравката
да оправдава нещастието си
като съди чуждия живот,
гледала е филми и
гизди се сега със щастливи дрехи,
разхожда се в дъжда
с чадър украсен с името на банка,
поне отвън да не личи
какво отвътре иска.
Богатството е цифри,
разбирам я играта,
богатството е тълпата,
защото ако тя не е там, където си и ти
нещо нередно се случва,
нали, нали?
Докато обаче цялото ти време
е за да подсигуриш живота
с материалните неща,
без истории за любов
и преследване на детските мечти,
не се учудвай, ако болничното легло
се превърне в най-скъпата ти вещ,
защото на таз система стара
целта и е да те държи нещастен
помни,
помни.
Аз ли какво ще правя?
Не ме мисли.
Ясно е, че ще се наложи
да издрапам пак и
затова ще нарисувам си посока,
триъгълничета насочени нагоре
които ще повярвам, че са планини,
защото обичам да оправдавам
съществуването си
със чудеса.
Mарти Цеко
