Последни
Home / Литература / Отсрещният апартамент
Отсрещният апартамент

Отсрещният апартамент

От Дилян Еленков

Седя отсреща. Винаги седя отсреща. Винаги ще седя отсреща. Не се старая да наблюдавам, просто така се случва, макар че като малък имах театрален бинокъл, с който зяпах по чуждите осветени, или не, стаи, апартаменти.

Бинокълът изчезна в неизвестна посока. Понякога, или в повечето пъти, гледах как разни хора, семейства най-вероятно, са се събрали около масата и се хранят. Скучна работа. Може би търсех близост, близостта, която ме изяждаше отвън.

Търсех я дори в асансьора. Обикновено там тези, с които се срещах, подрънкваха с ключовете си. Аз пък винаги се хилех. Усмихвах се, тоест. Какво повече да направя. И те не можеха повече. Аз можех, но си траех. И сега си трая, понякога. Вече станах бъбрив, и ги обърквам, милите. Те не очакват това, те очакват лек ден да им пожелаеш, или лека нощ, зависи, нали, все пак. Но общо взето ако преминеш над това настава една сконфузена ситуация, за тях де, аз съм си екстра.

Забавлявам се в този смисъл. Но все пак да кажа, че повечето са готини. Просто не се сдържам.

Казвам им неща, за тези кратки десетина секунди, или по-малко, до осмия етаж, на който живея, та така, казвам им неща, които обикновено или необикновено се споделят в някой бар след няколко малки. Или голями. Големи, голями, няма значение. Едното може да проходи, ако пъхнеш листче с желание в устата му, но това е друга история. Отклоних се. Не за пръв път. Няма да е и за последен.

Понеже обичам отклоненията, не знаеш докъде ще те отведат, не знаеш, да, но продължаваш.

Среднощната принцеса кара каретата в полунощ. И ти й се оставяш. На нейната милост, на нейната кръв, на кристалното й сърце, сред запуснати пътища. Ето, казах ви, че пак ще се отклоня. Направих го, не може да ме вините. Както и да е, седя отсреща. Както винаги. И наблюдавам. И ето, там е този апартамент, там са тези тераси. Две, да уточня. Едната всъщност е тераса, другото е прозорец. Значи, да сме по-точни, имаме апартамент насреща. Едното вероятно е хол, или спалня, другото кухничка вероятно.

И ето сега какво ме вълнува. Сега сме нещо като края на януари, в настоящата година.

Добре. Дотук добре. Ала на този отсрещен апартамент, на терасата, стоят на простора едни неща, дрехи, бельо, чаршафи. Стоят там от миналата година, от Великден. Вятърът ги вее, слънцето ги изпича. Понеже терасата е с южно изложение, и пече слънцето доста, покрива тези неща. За нещата.

Нещата вече изгниха, вятърът първо ги усука, оплете ги около простора, после побеляха от слънцето, да, споменах го, после се изпокъсаха, посивяха от прахта, също, насрани от гълъби и инцидентни чайки. Какво се е случило там? Може би забравено клане? Може би труп без маска? Трупове с маски? Всички мои предположения са тъпи. Поглед в тишината.

Ала ето, понякога в малката кухничка, късно през нощта, лампата светва. Свети, в този смисъл. Кой е там, какво се случва там? Аз знам. Там някой, със своя малък театрален бинокъл, гледа към моята тераса. И се пита какво се случва.