“Нелюбов” на Андрей Звягинцев е пронизващ филм за най-големия грях – да живееш без любов. Хипербола за цената на компромисите, личната отговорност и отчуждението.
Женя и Борис вече не се обичат и водят война, сравнима с битката за Сталинград. Безсмислена и жестока, в която най-големите жертви са невинните.
И двамата искат да започнат живота си наново, но има един проблем – 12 годишният им син Альоша. Той живее на бойното поле – едновременно оръжие и мишена. А пътят му от училище към къщи минава през блатиста местност в гората, белязана с червено-бяла лента гората, маркираща местопрестъпление или опасна зона.
Баща му е обсебен от работата си и чака дете от новата си жена, а майка му – мисли, че е намерила истинската си любов и вижда в сина си най-вече баща му.
И така, докато една сутрин с двудневно закъснение Женя открива, че Альоша си е тръгнал.
Още първият кадър те пуска в снежна пустота, от която не можеш да излезеш дълго след края на филма. Точно както след като вълните са те блъскали в скалите, но някак си успял да изплуваш.
Мариана Спивак и Алексей Розин са успели да пресъздадат едни от най-отблъскващите герои на Звягинцев, а камерата на Михаил Кричман и музиката на Евгени Галперин не дават на зрителите да си поемат дъх.
Всеки кадър е сам филм.
Продуцентът на филма Александър Роднянски казва, че това е филм за ”руския живот, руското общество и руското терзание”. Звягинцев от своя страна споделя, че първоначално е искал да направи римейк на ”Сцени от един семеен живот” на Ингмар Бергман.
Въпреки че Звягинцев твърди, че не се интересува много от политика, филмът е и своебразна критика на путинова Русия – от политиката, през полицията, до личните отношения и екзистенциалната криза.
