Едно от нещата, за които се сещаме покрай Чарлз Буковски, наред с пиенето и жените – доброто писане не подлежи на коментар – е класическата музика. В текстовете му могат да се открият поне 300 препратки към около 50 различни композитора. В добри и в лоши времена, класическата музика е верен приятел на писателя.
Въпреки, че преминава през почти всички периоди от Барока до Модернизма, предпочитанията на Буковски са ясно определени и основно гравитират около Романтизма.
Хронологично следват най-често посочваните от него композитори:
БАРОК
Споменавани творци от този период са Хендел (3 пъти) и Бах (9 пъти). В поемата “класическата музика и аз” Буковски казва, че нещата, които създава Хендел, те “извисяват до таванa”, а ако “слушаш достатъчно дълго Бах не би искал да слушаш нищо друго”.
Към Вивалди (4 пъти) отношението на писателя е по-скоро негативно.
КЛАСИЦИЗЪМ
От този елегантен период Буковски предпочита Хайдн (5 препратки) и особено Моцарт (25).
Докато Хайдн върви добре с божоле и пури, симфониите на Моцарт са сред “свестните неща” в живота, каквито са и “небето, циркът, и краката на дами излизащи от коли”. Но дори Моцарт има своите предели: “нуждая се от добра жена повече отколкото от Моцарт”. Или признанието от “класическата музика и аз”: “Моцарт е добър, само когато се чувствам добре, а това се случва рядко”.
Все пак понякога Волфганг Амадеус е на ниво: например когато в “сладка музика” музиката му се носи по радиото докато е приготвяна закуската, или в една идилична вечер от “Жени”.
Най-често упоменаван е Бетовен (цели 48 пъти), свързващ Класицизма с Романтизма. Посочени са и определени негови творби: операта “Fidelio”, заедно с Третата, Петата, Деветата и Десетата симфонии.
РОМАНТИЗЪМ
Романтиците от 19 век имат специално място в сърцето на Буковски. На първо място е Малер (24 пъти), и по-конкретно със своите Пета и Десета симфонии, а в “Barfly” чуваме част от Шестата. Музиката на Малер е търсене за смисъла на живота, в “мир” ловците са посъветвани да свалят пушките си и да послушат австрийският композитор.
Следва Брамс, назован 21 пъти. Цитирани са Първа, Втора и Трета; не дръжте на цитирането, като изражение към благосклонност, има още една. Вероятно ненаписаната Пета.
Чайковски. Десятката, олицетворяваща свободата. Добър за една самодостатъчна сутрин. “Концерт за цигулка в Ре”. Буковски добавя: “още веднъж, ще бъдем свободни, още веднъж ще бъдем свободни”.
Въпреки това в “Записките на стария мръсник” Буковски понапада Пьотър за неговото предателство спрямо свободата, визирайки мечтаната сватба с онази сопранка и други неща. Отправена е и известна критика за сладникавостта на неговата “Лешникотрошачка”. В подобна ситуация се озовава и Офенбах за “Парижки живот”.
Особена симпатия е показана към “подценявания” Карл Голдмарк и сифилистичната му съдба.
И ето ги Григ, Брукнер, Берлиоз, Лист, Дворжак, Дебюси, Сметана, Сибелиус, Рахманинов. Скрябин, Мусогорски. За Бородин посланията са смесени – понякога “не става”, ала пише поема за него – “животът на Бородин”.
Френската и италианската опери определено не са от най-харесваните. “Кармен” на Бизе е “изтъркана”, а “Любовен еликсир” на Доницети не успява да спаси Буковски от депресията. Росини направо си е наречен “идиот”. При това нетърпим.
Верди “спира прогреса” и не е добре за един писател да го слуша, разбираме от “твърде чувствителен”.
Вагнер е Вагнер (13). “Удивителната сила на звука”. Дали като дъждовна буря, дали като тихо изключение, Буковски намира своеобразен пристан тук. “В тъмното навън вятърът духа, студеният дъжд разклаща дърветата, те треперят”.
МОДЕРНИЗЪМ
За Буковски 20 век определено отстъпва на 19-ти. Ненавижда “Болеро” на Равел, “Рапсодия в синьо” на Гершуин, както и някои неща на Елгар и Фала. Не особено уважени са и американците Чарлс Айвс и Джон Кейдж. Дариус Милхауд и Ралф Воън Уилямс стават за мастурбиране.
Въпреки това има светлина на хоризонта. Британецът Ерик Коутс е “невероятно приятен и проницателен”, а Стравински дори е наречен “най-добрият” в “сега”.
Споменат 10 пъти, Шостакович безспорно отсрамва относителното съвремие. В “поеми го” Буковски заспива като бебе, след като чува неговата Първа. Пише сценария за “Barfly”, слушайки Петата, макар че от “култура” разбираме, че по-предпочитана е Четвъртата.
Ако трябва да обобщим, първите 10 композитора (в произволен ред) са: Бах, Бетовен, Брамс, Хендел, Малер, Моцарт, Шостакович, Сибелиус, Чайковски и Вагнер. Видимо е, че става дума за по-известни творци, което напълно е обяснимо с факта, че Буковски слуша произведенията им предимно и основно по радиото, което въпреки усилията си не може да развали вкуса към добрата музика.
