Харизматичният лидер на Morphine Марк Сендман почина на 3 юли 1999 година, но неговият двуструнен слайд бас, саксофонът на Дана Коли и барабаните на Били Конуей остават разлети във всеки един меломан. Сендман определя стила на бандата като ”low rock” и държи всичко в нея под контрол – от текстовете и музиката до бизнеса.
Групата се събира в Бостън и се налага в ерата на сиатълския гръндж и е свързвана с движението, въпреки че преплита в музиката си джаз, блус, фънк и рок, а комбинацията на инструментите разбива клишетата на който и да е стил.
Характерната поезия на Марк Сендман допълва ореола на една от най-уникалните банди в популярната музика. Според шефа на лейбъла на бандата ”Rykodisc” Сендман трябва да се запомни повече като Джак Керуак отколкото като Кърт Кобейн.
Бандата се свързва с наркотиците заради името си, а текстовете често се тълкуват в подобна посока. Самият Сендман обаче казва, че е избрал името, защото му харесва етимологията на думата Mорфин, която произлиза от гръцкия бог на съня Морфей.
Дана Коли и приятелката му Сабине твърдят, че той не е използвал тежки наркотици. Бил е обаче страстен пушач, а и … готвач. Сендман обяснил веднъж, че ако хората наистина искат да разберат неговата музикална естетика, по-добре да го питат за готварските му техники.
”Аз прилагам много от тях в музиката си; за пример, в продължение на години правих червения сос за пастата с риган, малко мащерка, босилек, черен пипер, сол, малко от това, малко от онова. Един ден обаче не сложих нищо, просто забравих и това бе най-добрият сос, който някога съм правил. Този момент ме научи на много”.
Марк Сендман е роден в семейството на американски евреи в Нютън, Масачузетс. Информацията около личния му живот е оскъдна. Учил е политически науки, а след това прекарва известно време в пътешествия.
”Искам да запазя личното лично”, казва Сендман в интервю, обяснявайки защо отказва да отговаря на интимни въпроси.
Марк губи двамата си братя. Силно влияние му е оказал и инцидент, при който е ограбен и намушкан.
Известно е, че е имал нещо като комплекс от възрастта си, тъй като пробива след 30-та си година. Доста над средната в бизнеса по това време.
Преди да направи Morphine e свирил в блус бандата Treat Her Right. В нея той свири на китара, но я прекарва през октавър. Дебютният им албум излиза през 1986, а последният през 1991 година. Групата не постига никакъв успех. След това свири в различни формации, за малко и с Крис Балю от станалите известни по-късно Presidents of the United States of America.
Моrphine издава първия си албум ”Good” през 1991 година през малък инди лейбъл, след като много други са отказали да го пуснат. По време на записите барабанистът Джеръм Дюпри е сменен с Били Конуей.
Бандата решава да не следва стратегията да търси повече публика като подгряваща група на големи банди, а да свири в малки клубове.
Привличат вниманието на меломани и критика и две години по-късно постигнат относителен комерсиален успех с ”Cure For Pain” и световен успех с “Yes” oт 1995 година. Следват “Like Swimming” и “B-Sides and Otherwise”.
Приятелката му Сабине казва, че е държал контрол и на творчеството, и на бизнеса около бандата, като не е делегирал никакви отговорности на други и ”като казвам никакви, имам предвид наистина никакви”.
Той не се е плашил от успеха и е знаел добре как да капитализира таланта си. Сендман стои и зад студиото и независим лейбъл Hi-n-Dry, който е промотирал имена като Rick Berlin, Maybe Baby, Caged Heat и други.
Освен като музикант се е изявявал и като фотограф и автор на комикси (виж The Twinemen).
Въпреки че има последната дума за всичко, Моrphine се оформя от баритон саксофона на Дана Коли.
Той казва, че основното му влияние е било китарата и се опитва да използва саксофона именно като китара. Основно се влиял от китаристите Франк Запа и Били Гибънс.
”Този китарен тон, този басов звук, където една нота има толкова голям обсег. Това е, което исках от сакса”, казва Коли.
В момента Коли, двамата барабанисти – Конуей и Дюпри, са част от Vapors of Morphine.
Сендман умира едва на 46 години от сърдечен удар. Той се качва на сцената в Палестрина, Италия, групата започва „Supersex”, но Сендман колабира и повече не се изправя.
Появяват се слухове, че смъртта му се дължи на злоупотреба с кокаин, но според близките му това не е истина.
През 2008 година излезе и документален филм за Сендман “Cure for Pain: The Mark Sandman Story”, който може да се намери в ”специализираните” сайтове.
