Последни
Home / Литература / Милорад Павич: Нямаме право да избираме бъдещето си
Милорад Павич: Нямаме право да избираме бъдещето си

Милорад Павич: Нямаме право да избираме бъдещето си

Милорад Павич пред радио Свобода/Свободна Европа

Водещ: Андрей Шарий

3 март 1999 г.

Г-н Павич, в Хазарски речник” се влиза не през думата, а през празнотата – врата му е една бяла страница. На това място – обяснявате вие – лежи читателят, който никога няма да разтвори тази книга. Тук той спи твоя вечен сън“.

През целия си живот съм изучавал класическата литература и много я обичам. Но си мисля, че класическият прочит вече се е самоизчерпал и е време да го променим. Затова се старая да дам по-голяма свобода на читателя, който според мен трябва да носи – заедно с писателя – отговорност за развитието на сюжета, сам да решава къде започва и къде свършва романът, каква е завръзката и каква развръзката, каква е съдбата на главните герои. Тъкмо тази литература наричат днес интерактивна”. Наскоро излезе версията на Хазарски речник”  на CD. Специалистите, работили върху проекта, пресметнаха, че читателят разполага с два и половина милиона начина да прочете романа. Всеки човек може да избере своя фаза на четене, да създаде собствена карта на тази книга.

Хазарски речник” е роман-лексикон; Последна любов в Цариград” е роман-наръчник за гледане на карти таро; Вътрешната страна на вятъра” е роман-воден часовник; Пейзаж, рисуван с чай” е роман-кръстословица; сборникът с разкази Стъкленият охлюв” представлява разкази от Интернет. Защо пишете хипертекстове за интерактивно четене? Може би усещате приближаването на нова литературна ера?

Така ми се струва. Нещо повече, мисля, че сме позакъснели, тъй като тази ера вече настъпи. Навремето изказах една мисъл за приликата между книгата и сградата, между литературата и архитектурата. Книгата прилича на еднопосочна улица: сюжетът в нея се развива от началото към края, от раждането към смъртта. Всяка книга, написана през последните две и половина хиляди години, допуска само един модел на литературно произведение, докато определена сграда или скулптура може да се изучава от различни страни, да се обикаля отвсякъде, докато си изберем гледна точка по свой вкус. Трябва да се направи така, че всички произведения на изкуството, включително литературата, да са отворени от всички страни. Моите романи могат да се четат от края, по диагонал, може да се прескача от едно място към друго, но сюжетът пак се изгражда. Такива начини на четене са били използвани и по-рано, в речниците например. Книгата е като къща за читателя. А всяка къща има няколко врати, прозорци, от нея може да се излезе по различен начин – както и от моите романи. Моето творчество е стъпило върху балканската и източноевропейската литературна традиция. Тематично действието на почти всички мои книги се развива тук. Аз съм роден и съм живял цял живот на Балканите. Не бива да загърбваме националната традиция – трябва да й се придаде нова форма, да й се намери по-гъвкава система на отношения между читателя и писателя. Универсалността в литературата означава смесване на националното и интернационалното. Тук няма противоречие и този факт се потвърждава от обстоятелството, че моите книги се възприемат добре в много страни. Аз имам последователи, и то не само в Сърбия, а из целия свят… До каква степен ще получи развитие интерактивната проза е трудно да се каже, но вярвам, че не ми е писано да остана единак. Такива книги лесно се модифицират, подобно писане е по-близо до нашия начин на мислене. Езикът е линейно понятие, човекът не мисли така. Човешката мисъл се разпространява по всички измерения, като сън или мечта.

Един критик нарече вашата проза абсолютна литература”. В моята библиотека книгите на Павич са до тези на Маркес, Амаду и Умберто Еко. Но компютърният текст малко ме плаши. Приятно ми е да прелиствам страници, а не да натискам клавиши. Споделих с вас това си чувство и вие ми отговорихте: Но нали моите книги могат да се четат и по традиционния начин.”

Всеки има право да не обича Интернет или компютрите. Попитайте обаче нашите деца и внуци какво мислят за тях. Те сякаш са се сраснали с тези средства за размяна на информация. Писалката, която беше необходима цели хилядолетия, е заменена с виртуален компютърен стил. Аз не се страхувам от бъдещето. Много хора мразят бъдещето и аз разбирам защо: страхуват се от онова, което сигурно ще се случи, или от онова, което може да се случи. Ние нямаме право да избираме бъдещето си – ще трябва да се примирим с това, което ни очаква. Затова се старая да пиша така, че моите книги да се запазят и в бъдещето, което ще настъпи. Друго няма да имаме.

Наричате себе си най-прочутия писател на най-мразения в света народ”. Защо?

Защото си е така за съжаление. Това е много болезнен момент в историята на сръбския народ и неговата култура.

Интерпретациите на вашето творчество са разнообразни и свободни – като вашата проза. Какво е отношението ви към опитите за интерпретация на вашите мисли?

Аз изпитвам добри чувства към всяко творчество. По мотиви от книгите ми има и комикси, и компютърни дискове, и опера… Мисля, че моята проза може да се съхрани само по този начин. Знаете ли, това, което се случи, фактът, че ме заля такава вълна на известност, е много неочакван.Когато пиша, аз никога не мисля каква ще бъде реакцията на критиката. Когато пише писателят мисли за своите проблеми, а не за проблемитена критиката. Успехът на книгите ми по целия свят е огромен, радостно явление за мен, което аз впрочем приемам като бреме. Ако ви се случи това, което се случи с мен вие ще имате само две възможности: или да получите инфаркт, или изобщо да не ви дреме какво се говори… Книгите са като децата – когато съзреят и пораснат, когато светът ги опознае, техният автор, баща им, вече не може да повлияе на съдбата им. Трябва да призная, че изоставам от книгите си – те тичат по-бързо от мен. Не успявам дори да прочета всичко, което се пише за мен.

Романът Вътрешната страна на вятъра” има две обложки – в началото и в средата на книгата, а според вас най-добре ще е да го прочетем един и половина пъти. Краят на романа е в средата, на страницата, където се срещат главните герои.Подобни трикове усложняват и без това сложната структура на всяка ваша книга. Не намирате ли, че измисляте прекалено сложни за обикновения читател книги, щом всички те изискват специални разяснения?

Така смятаха издателите. Но издателите винаги изостават от читателите. По света талантливите читатели са много повече от талантливите писатели, има много повече талантливи писатели, отколкото талантливи издатели. Моите книги са много популярни – вече ги прочетоха около пет милиона души. Това опровергава мнението, че книгите на Милорад Павич са прекалено сложни.  Читателят е много по-умен, отколкото си мислят някои хора.

Аз съм писател вече над двеста години – пишете в автобиографията си. – През далечната 1766 година един Павич е издал в Будим стихосбирка и оттогава ние се смятаме за писателски род.  Аз съм роден през 1929 година на брега на една от четирите райски реки в 8 часа и 30 минути под знака Везни.  В книгите си познах много повече любов, отколкото в живота.”

Новият ми роман е озаглавен Прибори за писане”. Това е роман на съвременни теми, действието му се развива на Балканите, в Париж, в Босна, в Гърция. Може да се каже и че е интерактивен, защото отново съм използвал нов начин на прочит. В сандъка на един капитан на кораб се пазят карти, бележки, дневници. Те могат да се четат паралелно, във всеки от тези документи животът тече в свое времево измерение. Сандъкът на капитана е пълен с разни прегради и загадки, които е невъзможно да преодолееш и отгатнеш веднага – както е невъзможно да откриеш отведнъжвръзката между съдбите на героите в книгата.

По сп. Факел със съкращения

Превод Здравка Петрова