★★★★★★
Загреб, някъде през 90-те, след войната.
Филип се връща от комуна в Испания, за да види, че всичко си е, както преди. Няма работа, но пука ли му на някой, като има бира и цигари.
”Динамо“ Загреб и романтика, пичка му матерна.
Един пие, друг се друса, трети бие жена си. Така минават дните, докато всичко не си ебе майката.
Все пак винаги можеш да избягаш.
Колкото и да е тъпо, ”Метастази” е балканският ”Трейнспотинг”, и е изживян някъде тук, също толкова незабелязано като нас.
Филмът на Бранко Шмит от 2009 година си струва и е тъжно, че и ние нямаме такъв.
Все пак при нас изгубените години, са преди всичко изгубени.
