Като малък си спомням
веднъж когато на този ден
беше слънчево
нетипично за това време
и светлината влизаше през прозореца
ми
точно над върха на тополите
стърчащи до реката
като ограда.
Спомням си че чаках
Коледа която след 2000 хиляди години
се очакваше да дойде
по същото време
но аз бях несигурен
дали ще получа подарък
защото тази работа с подаръците
беше свързана с металчета издялкани
във формата на кръг
както и хартийки в нещо
като правоъгълна форма
украсени с лицата на стари хора.
Спомням си че тогава се усъмних
в смисъла на тази
изкуствено забъркана каша
от новините определяна
като време за семейство и любов
защото от тогава до сега тя все така нуждае се
от пари като подправка
повече
и повече
машината добре оформила ни е
тя не знае
стоп.
