В мрачни дни като този
се сещам за хората,
които не мога да повярвам,
че ги няма.
в дни като този обичам да гледам
през прозореца,
защото ако гледам в една посока
достатъчно дълго,
успявам да проследя самото начало
на валенето на дъжд:
кап,
кап, кап,
кап, кап, кап,
капкапкапкапкапкапкапкапкапкап.
и така вече вали,
гарваните спират да летят
над крайдунавските блокове,
водните куршуми залепват
падналите листа здраво за земята,
и единственото сигурно нещо,
което остава за мен е,
че съм тук,
че съм жив
и че светът е пълен
с чудеса.
