Не
искат, мамка му,
кръв да пуснат тези
пръсти
за да опишат тази купчина
от
чувства къкреща във мен.
Нещо
трябва да му има
на селското момче
мхм,
мхм,
щом като види
баровете,
кикиморите,
доживотните
ипотеки,
колите наредени в
километрични опашки
по-дълги от
най-дългата змия,
и започва да бяга,
ах,
бате…
Не
може то да изживее
дълбоко като
теб
петъкa и съботата
обещаващи
преследването на щастие
да приключи
на изгодна цена,
още тази вечер,
и за
последен път да се налага
да обличаш
рокля с дълбоко деколте,
отдолу
гола и готова
да направиш щастлив
ей
о-о-о-онзи там
махнал космите от
гърдите,
за теб с арабски конец
оформил
веждите.
Клик,
клак, клик, клак,
тракат зъбки
направо
говори си се много,
мхм,
селското
момче от градски тип
чува какво не
искате,
но какво ли искате?
И
вие като него ли
на път сте тръгнали
за смисъл,
или просто си седите
на
чин по двама
в три редички,
чакащи
някой да посочи
следващото
по-добро.
