всички сочат
учат ме
как любовта да изключа
все едно е копче
на нощна лампа,
“Давай.” “Продължавай.”
“С толкова много не си бил.”
така, така
давам, давам
обаче днес като с плуг
спомените отворили са
рана в мен
може би една от онези ситуации,
в които когато мислиш си за някой друг
то не е споделено
но вярвай или не
все още помня най-доброто от нас
моят показалец гали твоят показалец
твоето пъзелче наредено в моето
аз те гледам как всеки път
трепваш и заспиваш
без да подозирам
че някой ден ще се
опитвам да пиша
за това как се изнизахме
от нашата любов
това съм аз,
малко чувствително лайно
тръгнало човек да бъде
докато не излезе
нещо по-добро.
И червеят мечтае
всеки ли има място което пази
за първото и последното си бягство
някъде там където го чака
неговото вътре
където няма да е домът
на никой друг
земята ще има най-голямата стойност
и ще се разменят истини
без това да се смята за правилно
но укорително
хората няма да се мерят
по дрехи
и форми на торбата кожена
там кокичетата ще цъфтят
за кучето
за теб
но още по-специално
– за нас
едно такова местенце
с табела на вратата:
“Егологично чисто място”.
Този танц боли
не знам защо не останаха си каквито бяха
стари страхове
а точно днес сънувах сцена
където ти играеш твоята игра
върху моето сърце.
Марти чайка
доскоро се затваряхме в едно
като две страни на цип
но това отмина
както отминаха много неща
за които телевизорът каза
че векуват
сега оставам просто странна птица
не успяващ все още
да накара всички да се чудят
защо птица
а не защо странна
затова търпеливо събирам материал
да пусна последният албум
с гласовете в моята глава
да знаете следващия път ясно
къде да жилите
тази млада чайка
пак готова да я наранят
със нещо ново.
Конфекция
напоследък ми се струва
че мисля за конкретен човек
винаги усмихнат
но без чувство
но без хумор
на работа е той
от сутрин до вечер
в делник във празник
глупак не е
но неговата свобода е в рамки
защото безусловно вярва той
в претенциите на своят ум
да,
пука ми за него малко
и оправданието ми е
че съм млад.
Постижения
ако сме хора
значи говоря
за нам присъщи белези
изглежда нямаме проблем
да разменяме си роли
когато е удобно и
от най-верни любовници вчера
днес сме апаши
чисто непознати
обявили война на сърцата си
надцакваме се с амбиции
и болни цели
обвити в популярни изрази:
„Сложил си си името на един договор за наем!“
„Какво си постигнал ти, бе?”
ах,
звучи малко иронично
гибелно почти
но написах всичко това
когато във сърцето понеделник бе
а така искаше ми се
да беше пролет.
Кралете на формата
няколко поколения сме тук около тази маса
търсим изход от лудостта
страхът
алчността
и стремежът властен да робуваме
прикачваме думи към мисли
с надеждата че ще се превърнат в чувства
и реалността ще смалим до нещо
което умът може да схване
и ще сме спокойни защото правим първата крачка
за да разберем какви сме отвътре
дали подчинени на форма
мисловна
физическа
емоционална
???
дали продължаваме
продължаваме
продължаваме
???
или само седим си тук
около тази маса.
Клубът на лъжците
тя ме представи на клуба на лъжците
който си имаше книга с правила
дълга 5 страници
и така събираха се
всеки ден на публични места
за да си разкажат
няколко истини
за това как трябва да се печели
симпатията на познати и непознати
защото това прави ни щастливи
изтръгваха се чувства на конвейер
в името на добрата работа
и в услуга на три правила:
„Истината няма стойност!“
и
„Лъжи, за да избягаш от конфронтация с реалността!“
и
„Мнението на другите за теб е всичко!“
клубът расте
и винаги печели
докато аз и ти
с език цък-цъкаме:
Не, не – това е лъжа.
