Околомръсното
Всяка сутрин сядам в стария Фолксваген
и карам натам,
на светофарите сменям каналите на радиото,
за да разбера дали има новина
понякога се натъжавам, когато
разбирам, че няма
но продължавам до следващия светофар
със същата надежда.
всяка сутрин карам по околовръстното
и точно преди да се кача на него
трябва да се наредя на опашка
да изчакам колоната от коли да мине,
не ме дразни това, че има много коли
и колоната е дълга
просто се чудя, защо всеки път
опашката е единична и километрична като
пътят е с две платна,
всички са се наредили отдясно
и никой не смее да мине на широкото
пристъпват леко, но не прекрачват
редят се един след друг, а могат и
един до друг,
както обикновено чакат
някой да пусне
слънцето.
9,99 за дреболия
Музикантите не знаят да четат ноти,
а аз съм един малък щиглец
прекарващ толкова време да е
$импатичен и €легантен
и всичко все опира до малките неща,
а за времето, което свършва
не ни пука
не ни пука.
Нейното за мен
преди малко излезе да се види с приятелка
и това прави 1 час и 20 минути
от последната ни среща,
и тъй като искам да заместя отсъствието й
със нещо друго
се сещам за една нейна реплика,
за която трябва малко контекст:
воювам от малък да съм неудачник
не вярвам че ще се справя,
възпитан да съм губещ
съмнявам се
най-вече във себе си,
имало е ситуации, в които от несигурност съм причинявал
болка,
и все още го нося
научил съм се добре да го оправдавам,
ще се справя ли?
но моето жасминче ми казва, че
не си загубеняк и не се дръж като такъв!
кога ли ще започна да й вярвам
и да я оставя да бъде в тази неспираща война
моят мир.
Цетосър,Сър-цето
чудя се
ако напиша:
„а на сърцето,
на сърцето бие му се“.
и после се подпиша с името на второкласник,
ще съм тъп или
честен?
Откъс от
вие ще сте всички тук,
тълпата никога не умира
трудно спи
и помни селективно,
затова отивам да пазарувам
да си купя най-скъпите обувки,
дрехи
и всички други неща,
отивам да ме победи живота,
за да ме запомните поне
добре облечен.
От приятели за приятели
ако някога се занимавате със това което сърцето дава на ръцете ви
ще забележите че мнението на жените до вас в този момент
за вашите творби
ще е подкрепящо,
вие направо сте гении за тях
и после
като се разделите ще забележите, че вие накриво сте никой за тях
и харесването спира
това винаги ме е обърквало, защото не мога да разбера какво общо има едното с другото,
но
тази седмица е денят в който приятели си харесват на приятелите нещата
за да се харесат на техните приятели
(за този момент)
и накрая
остават познати на приятелите си, защото всички ги е страх да изкажат мнение за така наречените творби
на собствените си приятели.
това е положението,
имаме дърво
имаме и сянка.
Повече от Мартин Цеков ТУК.
