Последни
Home / Литература / Мартин Цеков: Глътка слънце
Мартин Цеков: Глътка слънце
Мартин Цеков

Мартин Цеков: Глътка слънце

За Автора

Мартин Цеков е на 33 от Видин и през по-голямата част от живота си е бил объркан. Занимавал се е с много различни неща, но главно с редакторска дейност и писане. Публикувал е както в българското издание на списание Vice, така и в английското. Текстовете му могат да се намерят и в Capital Light, Sofialive, Playboy, Maxim и globalpost.com. Oсвен да пише обича баскетбол и портокали. В основата си е прост човек, който понякога неизбежно усложнява живота си. Мартин Цеков знае, че никой не е перфектен и затова му харесва да е никой.

Патило

Гледам ги как празнуват
55 години брак
и в стиснатите им ръце търся отговор
за причината
за издръжливостта
за компромисите,

– Нямах нищо, затова й предложих приятелство – каза той.

и така се стигна дотук,
така географските конвенции се обърнаха наопаки
и нещата си дойдоха
на мястото.

***

Глътка слънце

Израснах с израза:

– Ако искате аз мога да ви набера,че имам минути!

и го мразех,
защото ме караше да се чувствам като отрепка
като луд сред луди
като растение в джунглата
на Нова Гвинея
борещо се за глътка слънце,
за метод в лудостта.

***

Момент за вековете

Нали говорим за едно и също място
става въпрос за там, където
жените са известни с тялото си?

тези жени известни, защото са се записали как лапат
нечия пишка
снимат се голи и се показват на света,
защото така се чувстват освободени?

Искам да съм сигурен, че съм на правилното място
казаха ми, че тук на фокус ще са
жени и мъже идващи от страна на неограничени
възможности
и целият свят ще следи как
наричат себе си богове
и артисти
и различни,
наричат модата изкуство
и най-вероятно стискат палци някой след 100 години да
облече фланелата им и да се разтресе емоционално…

къде са спали вековете?
защо забравили са да ни разкажат за подобна мека тъкан?

Наречете ме млад и мразещ тъпанар, но
виждам, че има много заети да се карат
с тези които не смятат като тях
и получават милиони за това

– Хората ги харесват!

Така казват.

Аз искам някой да ми отговори –
за тук съм, нали?

***

Семето покълна

От малък не знам на кого да благодаря,
че не мога хамелеон да съм във света разнообразен
и само гледам река Дунав как тече
без да знам как да изплувам

Опитват се,
опитват се малки да ни заровят, но…
Ха!
Не знаят те, че семена сме ние.

 

Още от Мартин Цеков ТУК.