– Ало?
– Ало, братле, ко става?
– Ми нищо, брат, вися си в нас, пуснал съм си Manu Chao, и си направих едно по-лабаво кафенце. Релакс.
– Ко е т’ва кафе “la bavvo”, ве?
– Ла-ба-во, бе, идиот, нали знаеш, че доктора ми забрани да пия кафе, та гледам поне да не е много силно.
– Ахаха, ти си брутален… Абе както и да е, звъня ти тука да те помоля за една услуга, ако може?
– Услуги, знаеш, само за две неща не мога да ти правя – за жени и за пари.
– Бе за пари да, ма за жени ко се правиш, все едно не те знам.
– Е като ме знаеш, какво се правиш. Нали знаеш, аз съм момче от скромен произход, никога не съм бил с добро материално състояние, затова никога не съм и спал с красива жена, сеш’ се, хахаха.
– А баталите не ги броиш, а ?
– Ооо, ако не ги помня не се е случвало, нали знаеш!
– Да, бе, да. Ма да те питам сериозно, трябва ми помощ за новата реклама. Много съм зациклил, брат…
– Какви реклами, човек, нали знаеш, че аз правя „анатомична литература’’.
– К’во пък ся си се захванал, бе?
– Ами тя, анатомичната литература, е нещо много просто. Става тъй то – аз си правя ташака с неща, дето са бахти кура, някой път мрънкам като ебаси путката, а всъщност съм голям гъз. Сети ли се ся?
– Ахаха, ти си идиот, заеби, братле. Аз съвсем сериозно те питам. Трябва да напиша реклама за презервативи братле, ма няк’в мно’о як punch-line, да се помни, сеш’ се какви са рекламите.
– Реклама за презервативи ли, бе? Е ти зат’ва ли завърши българска филология? Да пишеш някви шибани реклами за капути, заеби… Зле си, брат.
– Е не, бе, аре бутни едно рамо, моля те….
– Виж ся, аз оня ден се катерих цял ден по едни дерета, ходих по сухи речни корита, стигнах до едно водопадче, говорих си с едни тритони във вирчето, погледнах една пепелянка в очите. Цял ден слушам как си клюкарстват дърветата, как ме одумват, шепнешком. Ходя си аз, и си тананикам Blank generation на Richard Hell, и си викам „е за чий хуй съм аз „празното поколение” при положение, че тази планина е видяла хиляди поколения като моето’’, сещаш ли се? И си гледам лявата ръка, на която се белязах с „Нова Генерация”, и си викам, разбираш ли, каква нова генерация съм аз тука, бе?! Че тука въобще стъпвал ли е някой преди мене? Нов ли съм, празен ли съм, поколение ли съм – не знам. Ако ся боровете ми направят полеви психологически експеримент, като поставят описателни хипотези тип /какво съм/, /кой съм/, /защо съм/ ще ме нарекат „изследвано лице’’. Как ти звучи т’ва, един бор казва на друг „Изследваното лице е поколение, което си мисли, че е ново, а е толкова празно, колкото и предишните.’’ ? Кур, нали? Малък съм, бе човек ,смисъл – отслабнал съм малко, ама не е това.Гледаш тая природа, заеби, и се сещаш в града как се правиш на голям по баровете, а тука нищо не си.На кой ще се направиш тука? Ня’а тука кой да ти гледа телефона, няма тагване, няма wi-fi, смятай. Бахти как ми дойде. А после видях, че има пътека, хванах по нея, та не след дълго…
– Копеле, набутваш ме само, к’во ми редиш тия неща?! Аре кажи ко да правя с тая реклама!
– Добре, бе, добре. Значи снимайте някъде на морето, ся нали сезона почва скоро. Представи си някъв спасител – гларусче, руса мацка, нещо се гледат, това-онова, има игра, тя му кима към… бе да кажем – надясно му кима, той се хили така, майсторски, и на заден фон почва няк’ва слаба джаз-музика и един глас с auto-tune изпява „Капут две хилядииииииии оооууу йеааааъъъ’’. Представяш ли си, хахааха?
– Оф, аре не се ебавай, ако ще ми помагаш – помагай, какво се правиш?
– Е как да ти помогна, бе, ти не чуваш ли какви неща ти разправям, прераждам се духовно в планината, а ти ме караш да ти правя рекламки. И аре стига с това ебане, рекламирай култура!
– Абе да ти еба планината, да ти еба културата.
– Ми еби, брато, по-умен ня’а да станеш.
– Копеле, ти си супер тъп.
– А ти си по-зле, брат. Ти си супер тъп, но и бездарен. Чао.
