Ако има човек в другата стая, нека слуша това:
Взимаме много и понякога не толкова добри решения. И понякога блестящи.
Така и така, гражданинът М. Швиц, с всеобщо одобрение от домсъвета, на 15.07 бе избран за касиер на вход Ц от 06 В блок.
Реплика на Швиц пред домсъвета:
„По-скоро бих се застрелял, отколкото да се занимавам с простаци”.
Репликата търпи вариации.
Последната ясно изразена от тях бе:
„По-скоро бих застрелял тия простаци, отколкото да се занимавам с тях”.
След хвърлен камък, и да запушиш ушите си, грохотът отеква, от апартамент на етаж, от етаж на вход. Но за това по-късно.
Дните във вход Ц на блок 06 В течаха, както обикновено, безобразно. Беше възможно да се чуят следните и подобни изявления:
„Ама този неосъзнат елемент не може така, да вие всяка сутрин на площадката на етаж 6. Че да го оплачеш ли? Прасе.”
„Сега, при квота 5:1, това стъкло е редно да бъде положено от оня. Да си развява мандрахулите другаде. Ама това си е чиста дивотия. С риск да се повторим, свинщина.”
„Е, ако така ще си говорим – вие какво, да не сте доктори? Хайде да не се заблуждаваме. Тук не слушаме радио Хоризонт. Часът не е 3, какво ми говорите за някакви падения.”
„Ще ви махам за довиждане отсреща, цунете ми гъза”.
И подобни такива.
…
Сутрин. Есен. Здравецът пожълтяваше, въпреки, че бе често поливан. Швиц ревностно се грижеше за зеленината на терасата си, с което си действие ежевечерно предизвикваше гняв в живеещите по-долу свои съграждани. Понеже стичащата се от цветята вода не им понасяше съвсем на желанията.
Живеещите по-долу съграждани, от своя страна, често предизвикваха гнева на Швиц със скромните си занимания, които се изразяваха в отглеждане на гъски и зайци по балконите, както и неизменното барбекю в петък вечер, издържано в класическа напоитетелна миризма на купешка развалена риба, и, да, гъски и зайци.
Съвсем в реда на нещата, това се случваше под току-що изпраното и проснато бельо на гражданката Швиц, имала щастието да се обвърже с гражданина Швиц.
Времето минаваше, към средата на октомври преваля първия сняг.
В началото на зимата на вратата на Швиц нервно, настойчиво, и с нотка на притеснение се разнесе продължителен звън. Новоосъзнаващият се в ролята си на касиер на вход Ц от блок 06 В гражданин М отвори вратата, и проведе следния разговор с председателя на домсъвета, явен причинител на създалото се вълнение в иначе скромната и тиха атмосфера на 9 етаж:
– Съгласни сме – обяви председателят.
– Ъ? – Швиц.
– Направете каквото смятате за нужно. Имате пълната ни подкрепа.
Последва многозначително мълчание, придружено с немногозначително намигване от страна на изговарящият последната реплика. Същият подаде на Швиц едно увито в жълтеникав чаршаф вързопче, метър и 20 на около педя.
„Имате пълната ни подкрепа”, заяви отново той, след което изчезна надолу по стълбите, игнорирайки асансьора.
Швиц пое пакета, заключи вратата и влезе в кухнята. Положи вързопа върху масата, покрита с мушама на сини и жълти карета, прорязана от белезите на нервен нож, режещ глави лук и сушени свински бузи. Пред него блесна един добре смазан и приветстващ го с чистотата си „Ремингтън 11”. Върху приклада с парче канап бе прикрепена груба дървена кутийка, при отварянето на която се показаха 16 патрона с найлонови покрития. Швиц хлъцна, прокара пръст по дулото, хлъцна отново, и трескаво зави това чудовище в платнището. Първо погледна хладилника, после пералнята, фурната, и след набързо отхвърлените възможности с погнуса завря цялото това нещо в шкафа под умивалника, при вечния оцет. След което отиде в спалнята, мушна се в леглото, и затисна главата си с възглавницата.
„Имате подкрепа съгласни ни отсреща умивалник пълнено риба електромер това е по-скоро бих ги гъз трескаво мушама ама моля ви бузи се асансьор прасе ако ние така имате оцет това скачащо крушки същество нужда от жълти и карета въздух, вашият нос го изисква? За да спите по-спокойно, предлагаме ви най-новият си продукт…”.
Швиц изстена под завивките. Сълзи се стичаха по бузата му и се отцеждаха към пружините отдолу.
Въпреки всичко заспа. Полека му се присъни следният сън:
„Аз лежа върху невидима паяжина. Аз съм безтегловен. Нямам подут корем, а ръцете ми свирят по струните на Вселената. Аз усещам и чувам как се приближаваш. Ти идваш при мен. Чакал съм те цял живот. Привеждаш се. Косата ти се разстила по раменете ми. Ти кихаш и ме опръскваш с лиги… ако имате нужда от въздух, ако вашият запушен нос го изисква? За да спите по-спокойно, предлагаме ви най-новият си продукт…”.
М с вик се надигна от леглото. Телевизорът на съседите отново кънтеше в панелите.
М стана решително. М се отправи към кухнята. М отвори шкафа под умивалника. М държеше нещо в ръцете си. М се усмихваше.
…
Репортаж в местна медия:
„Живущите в блок 06 В, вх Ц, все още са в недоумение от касапницата, разиграла се в събота сутрин в жилищното им пространство. Полицейският доклад посочва 8 жертви и трима тежко ранени с опасност за живота, всички регистрирани на споменатия адрес. Не е потвърдена личността на престъпника. Според бдителният председател на домсъвета, е забелязано кенгуру с маска на енот, влязло към 23 часа във входа без разрешение. По всяка вероятност, твърдят представители на местните власти, това е извършителят на тежкото престъпление. Издирването на мародера продължава”.
…
Тиха, ухаеща на цвят пролетна утрин. Скорците се задяваха блажено на верандата. Телефонът на гражданина Швиц измърка.
– Ало?
– Г-н Швиц?
– Г-н Швиц.
– Такова… бяхте ни препоръчан… – няколко секунди от слушалката излизаше единствено пращене – може ли да разчитаме на Вашите услуги? Естествено, имате пълната ни подкрепа.
– Ще направя каквото е нужно.
Повече от Дилян Еленков ТУК
