★✰ ✰ ✰ ✰✰
Музиката като спорт – бързо, бързо, по-бързо. В това трябва да ни убеди едно от най-посредствените открития на “Сънданс” – „Камшичен удар” (Whiplash).
Филмът се върти около историята на 19-годишен обещаващ барабанист и учителя му – изверг, който вика, обижда, унижава и сломява младите музиканти в най-добрата музикална школа в САЩ. В крайна сметка обаче групата, която се води от учителя, печели всички награди.
Както може и да се очаква, учителят изверг, по дeфолт, не е чак такъв изверг. Всъщност обаче е много тъпо парче. През целия филм се опитва да обясни, че Чарли Паркър е станал един от най-великите джазмени не защото е живял само от и в музиката, а защото е бил замерен с чинел. Именно тази случка го била мотивирала да стане голям музикант.
Тезата, че кръвта по ръцете и състезателния принцип създава големите музиканти, е наистина много плоска. Може и да създава шампиони в спорта – пример са възпитаниците на Нешка Робева и Иван Абаджиев, но ограбва човека. За да си музикант обаче, по-скоро трябва да си човек.
Разбира се е пълно с изключения, хе хе. Друг е въпросът и до колко в голямата си част барабанистите са музиканти. Това, че свириш десетки шестнайсетини в неравноделен ритъм, не ми се вижда велика проява на човешкия дух.
Актьорската игра е на посредствено ниво, а фабулата напълно предвидима. Филмът печели голямата награда на международния фестивал Сънданс 2014, както и наградата на публиката. Твърде притеснително за един от символите на независимото кино.
