От Дилян Еленков
Ами не, не може така. Наскоро, или в последно време, имах „щастието” да чуя, слушам или прослушам, по националното радио, конкурс за нова рок и поп песен. Браво. Ами да, не може така. Жалко, че не е в друга страна. Което е едно и също.
Както и да е, беше мъчително, и не знам защо си го причиних. Дори любопитството ми бе накърнено. Да не говорим за душата, или елементарния ми слух. По-скоро бих чел десет часа счетоводна книга. Разбирате ли, бях омерзен. Или явно трябва по-конкретно.
Ето Ви по-конкретно. 12 песни. 12 изпълнители. Дотук добре. Ала. Защото има ала. Не ала бала, но може и така да го приемете. Така. Всички от тези изпълнители, до един, добри музиканти, което не можем да отречем, но как може, да , как може, да повтарят клишета, толкова, че дори клишето да звучи зле: да не говорим за мелодията, едно и също циклене, никакъв риф, нищо запомнящо се, просто едно повтарящо се безкрайно мрънкане, тъпи акорди, които и неродената ми дъщеря ще навърже по-добре, никаква класа, но те ще кажат „това е стандарт”, но не, това не е стандарт, това е нищо, това е обида за слушателя; сега за текстовете.
За текстовете, за думите, тоест. О боже. може ли във всяка така наречена песен да присъстват думите, няма да ги слагам в кавички, защото е ненормално и ясно, дори кавички не заслужават, та значи следните думи: слънце, небе, звезди, сън, самота, любов, тъга, аз, ти, той, тя, сянка, нощ, минало, душа, липса, ох, всички тези лайна, и така нататък.
Това е обида за слуха. За речта дори. 12 годишно дете ще напише по-добри текстове. Но това е съвременната бг музика. Не знам да се радвам ли, че някои пеят на чужд език, че поне да не им се разбират глупостите, които изказват. Но това пък е кул, явно. Да, велико.
А наред с всичко съм длъжен да кажа, че тук има страхотна ъндърграунд музика. Страхотни ъндърграунд групи. Не банди. Групи. Те не правят парчета. Не правят проекти, правят музика. Казват нещо. Но къде ще ги чуете? Къде ще ги намерите? При плъховете, да, при плъховете и мишките. Защото по-смилаема несмилаемост не е имало никога.
Имам предвид разпространяемото. Ето, какво мога да кажа: всички, да, всички, така наречени музиканти, тук намиращи се, да слушат поне една година само Бийтълс, дори най-непретенциозните им песни, да, не греша, една година поне, и да разберат какво е музикален изказ, какво е риф, добър ритъм, колко, по дяволите, да е продължителността на една песен, и, айде де, кажете най-накрая нещо смислено. Защото, това е, не се справяте добре.
Напротив, обиждате ни.
Това е безкрайна обида.
И срам за вас.
