И пак
днес съм само глава
без мозък,
има ме, няма ме
тук съм някъде,
„Мхм.”
„ Да бе.”
„Верно?“
„Добре.”
чудя се дали като съм заспал в този свят
съм буден в друг.
напоследък само слушам,
защото какво по дяволите
имам да казвам толкова;
тук мухата може
да задържи вниманието си върху нещо
по-дълго от човек.
често гледам пръстите на ръката си,
защото това ми припомня, че сме различни
и се чувствам зле за хората,
които
познавам,
не познавам,
ще познавам,
които не осъзнават това.
Но най-вече търся
любов без външен стимул
и казвам Да на живота
въпреки всичко.
–Марти Цеко
