Oт Дилян Еленков
Всяко лято на село имаше различни котки. Някои се задържаха за повече, за две-три години, но рядко. Две от тях бяха чисто бели, и двете се казваха Чайка, нищо, че едната беше мъжка. И Мани, и Мони от съвсем малки много обичаха котки, но при Мони това се бе превърнало в страст и любов.
Тъй като в града не му даваха да има животинче, той отдаде цялата си обич към котките на село. Имаше и едно оранжево, Джими, което баба и дядо заключваха в стаята за мелене на зърно, за да лови мишки, и рядко го пускаха навън. Джими с часове стоеше на прозореца и трогателно мяучеше. На Мони му беше много жал поради това, и често отваряше уж слочайно вратата и пускаше котето да тича на двора. Баба и дядо разбираха какво става, но не се караха на Мони.
На другата година Джими го нямаше, там беше една от Чайките, женската. Тя пък се беше специализирала към ловенето на гургулици. Изкатерваше се на джанката над банята, и два-три пъти след дълго дебнене слизаше стиснала здраво гургулица в устата си. Това не й пречеше да лови и мишки, веднъж за два часа улови и изяде три мишлета. Винаги се хвалеше с това и ги носеше пред Мани и Мони, след което, след кратка игра със сивите гризачи ги изяждаше. После често повръщаше.
Освен всичко, се беше научила да влиза през прозореца в голямата стая на първия етаж, като често отваряше някак хладилника и си взимаше каквото може оттам – я някое кюфтенце, я парче сирене. Обвиняваха за това Мони, който изумен отричаше да има нещо общо, макар че често, по време на обяд, слагаше в джоба на късите си панталонки по някое кюфте, и после го носеше на чакащата пред вратата Чайка, двамата заедно отиваха зад герана, където котката лакомо изяждаше кюфтето.
Мони също я бе научил да яде сурови яйца; той обикаляше из двора – знаеше къде кокошките тайно снасят (освен в полога) – на сайванта сред сеното, в една стара каса под каруцата, в една дупка до коша с царевица и други подобни скришни места. После, без да казва на баба и дядо, чупеше намереното яйце в една празна кутийка от консерва и го даваше на Чайка. Тя, без да се куми, го излапваше веднага. Не случайно котката следваше по петите Мони, където и да отидеше.
И една сутрин Чайка изчезна. Мани и Мони бяха съкрушени, след като не я намериха цял ден. През нощта не можаха да спят добре. Така бе и на втория ден и втората нощ. Въртяха се нощем в леглата си. Вече решиха, че котката се е прокудила.
Изненадващо, на третия ден рано рано чуха мяукане пред външната врата. По пижами изкочиха от стаята си и отвориха, и ето, тя беше там, Чайка! Дадоха й веднага да пие мляко, което тя излочи за секунди. После някак странно се завъртя два-три пъти, и тръгна нанякъде. След няколко метра спря, и отново се завъртя. Измяука. Мани и Мони разбраха: Чайка искаше да я последват.
Тръгнаха след нея, и така стигнаха до старата постройка близо до задния двор, където дядо държеше различни сечива и инструменти. Влязоха през открехнатата вратичка. Чуха тихо писукане и тогава ги видяха – четири малки новородени котенца, почти колкото мишки, с още неотворили се очички, всички скупчили се под един банциг. Чайка легна до тях и доволно замърка. Мани и Мони бяха във възторг, почувстваха се привилегировани. Котката дори им позволи да погалят малките. След като им се нарадваха, двамата братовчеди лекичко излязоха, ходейки назад, и притвориха крехката вратичка.
Мина около седмица и се разрази страшна лятна буря. Светкавици се сипеха от небето, а когато заваля, бе толкова силно, че Мани и Мони трябваше да си викат, за да се чуят като си говореха. Бяха в лятната кухня, която беше пристроена към голямата къща. Тогава, в един момент, вратата откъм къщата се отвори рязко, през нея влезе дядо, и извика страшно:
– Какво сте направили?
Мани и Мони се спогледаха, неразбирайки. Дядо се обърна и те го последваха. Влязоха при стаята с хладилника, където върху едното легло видяха Чайка, заедно с четирите котенца, които беше поставила върху една голяма възглавница. Прозорецът беше широко отворен, а навън вилнееше бурята. Мани и Мони веднага разбраха: Чайка им се беше доверила отново, спасявайки малките от дъжда.
Тогава, за ужас на децата, дядо хвана за врата Чайка и я изхвърли през прозореца. Мани се разплака и излезе, отивайки към стаята си. Мони, разтреперан, изтича през вратата, оттам в кухнята и отваряйки външната врата, избяга на двора. Незнаейки какво да прави, се покатери на една вишна, на която често обичаше да се качва. Стоя там с часове, ридаещ, докато дъждът не го измокри до костите.
Мани и Мони никога не видяха повече котенцата. Виждаха само Чайка, която безутешно се луташе из двора и жално мяучеше.
