★★★★✰✰
Филмът „Ида“ на полския режисьор Павел Павликовски обра купища награди, включително и Оскар за чуждестранен филм. Толкова е „фестивален”, че малко дразни. Но е силен и красив.
Някои недоброжелатели биха казали евреи, Втората световна война, черно бял – сигурен Оскар.
„Ида” обаче наистина си заслужава признанията.
Движи се на няколко нива – от семейството през прошката до личния избор да живееш или да се оттеглиш. През тях е вплетена и ненатрапчива теологична нишка.
Дълги фотографски кадри, атмосферна музика и сив соц. реализъм, който сме живели и ние.
Тя е сираче, отгледано в манастир. Преди да даде обед и да стана монахиня тя открива леля си. Много силен образ – бивш прокурор на комунистически режим, известна като „кървавата” Ванда. Вече живее в алкохола и случайните връзки.
Двете тръгват по следите на семейството си, а по пътя излиза и един Джон Колтрейн.
