Кан, 2011
Какво бихте посъветвали младите студенти, занимаващи се с кино?
Да се придържат към идеите си за живота и екзистенциалните проблеми. Да се придържат към идеите, които са съществени за мястото им в историята, придържане към чувствата, страстите, собствен поглед към нещата – всичко, което ги поставя в центъра на събитията. И да не се увличат много по технологиите.
Казахте, че фестивалът в Кан е важен със значението си на събитие, подкрепящо културното разнообразие. Какво е мястото на сръбският филм в това разнообразие?
Не мисля, че има строга идентичност. Копират се определени модели от западното кино, което не е лошо, доколкото става дума за форма, но не е същото със съдържанието. Също така, не се откриват нови таланти. А такава е насоката, която искам да дам със своя фестивал в Кустендорф. Имаме нужда да намерим своята идентичност, да разкажем своя собствена история, преди тя да се превърне в общо достояние. Винаги правя асоциации с природата. Най-добрите малини в света растат в Сърбия, защото почвата и атмосферните условия са добри. Това трябва да се помни, когато се прави филм. Ала в Сърбия не се получава така.
Наскоро публикувахте своята автобиографична книга „Dove sono in questa storia” (която у нас излезе под заглавието „Смъртта е непотвърден слух” – бел. ред.), отнасяща се за детството Ви в Сараево. Защо книга, а не филм?
Защото исках да докажа, че не съм от тъпите режисьори, които не могат да напишат книга.
Вие сте режисьор, музикант, писател, архитект… какво точно целите?
Нямам представа. Просто съм любопитен. Трябва да кажа, че мога да се изразявам по всякакъв начин. Най-важното нещо в живота е психическата стабилност. Човек трябва да е уравновесен, силен, и да прави много неща. Роден съм със способността да правя много неща и доказах, че мога. Както казват учените, имаме по 23 двойки хромозоми наследени от майката и 23 от бащата, и въпросът е: какво можеш да добавиш ти към тях? Какво се случва, за да се превърнеш във футболист, учен, модел? Това наистина е чудесно, защото животът винаги е чудо.
Какво Ви вдъхновява днес?
В днешно време най-голямо удоволствие ми доставя да гледам филми и да се вълнувам от красотата, която киното предоставя на хората. Това може би е единствената активност, която дава възможност на тялото и разума да се разграничат от реалността и навлязат в друг свят. Например гледах един филм на Аки Каурисмаки, който за мен е абсолютен шедьовър, един от най-добрите филми, които съм гледал. Щастието, катарзисът, през които минаваш докато гледаш добър филм, осветляват живота ти. Да си близо до изкуството, да оценяваш изкуството – това е най-важното нещо.
