ЧАСТ 1
Едгар Алан По (1809-1849)
Диагноза: Психично разстройство, точната диагноза не е установена.
Симптоми: Страх от тъмното, дупки в паметта, мания за преследване, неадекватно поведение, халюцинации.
История на болестта: След 1830 година По страда от все по-чести депресии. Злоупотребява с алкохол, който допълнително засяга неговата психика. Под негово въздействие писателят често проявява агресивно поведение. Нерядко взима и опиати. Особено тежко на състоянието му се отразява болестта на съпругата му Вирджиния, негова братовчедка, която взима за жена още 13-годишна. След 5-годишно боледуване от туберкулоза Вирджиния умира през 1847. В оставащите две години от живота си По се влюбва няколко пъти и прави два опита за сключване на брак. Първият се проваля поради отказа на избраницата му, наплашена от поредния психичен срив, а вторият поради липсата на годеника – малко преди сватбата По се напива и изпада в умопомрачение. Пет дни по-късно е намерен в евтина кръчма в Балтимор. Затворен е в клиника, където умира пет дни по-късно, през които страда от ужасни халюцинации. Причината за смъртта остава неизяснена.
Фридрих Ницше (1844-1900)
Диагноза: Заболяването на Ницше първоначално е диагностицирано като третичен сифилис. Тази диагноза е оспорвана и се предполага биполярно разстройство с периодична психоза, последвано от съдова деменция. Други изследователи смятат, че е деменция на челната мозъчна кора, докато трети предлагат синдрома наречен CADASIL. Разпространена е тезата за ядрена мозаечна шизофрения.
Симптоми: Мания за величие, помрачен разсъдък, силно главоболие, безсъние, неадекватно поведение.
История на болестта: Ницше взима големи дози опиум поради проблеми със съня. В последните 20 години от живота си страда от психично разстройство, като 11 от тях прекарва в психиатрични клиники, а в останалото време се лекува в домашни условия. През 1883, по време на престоя си в Ница, той сам си предписва хлоралхидрат, подписвайки се като „д-р Ницше“. През 1889 преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето на кон с камшик, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и пада на земята. С времето състоянието му все повече се влошава, като в края на живота си може да съставя единствено прости фрази. През 1898-1899 Ницше претърпява поне два мозъчни удара, които го парализират и го оставят в състояние, в което не може да говори и ходи. След като се разболява от пневмония през 1900, той получава нов удар през нощта на 24/25 август и умира по обяд на 25 август.
Ърнест Хемингуей (1899-1961)
Диагноза: Остра депресия, предполагаемо биполярно разстройство.
Симптоми: Склонност към самоубийство, мания за преследване, нервен срив.
История на болестта: През по-голямата част от живота си Хемингуей приема и понася големи количества алкохол и дълго време това не се отразява на качеството на писателската му дейност. В края на 1940-те обаче започва да чува гласове в главата си. Междувременно е развил цироза на черния дроб. През 1960 година се завръща от Куба в Съединените щати, измъчван от чести депресии, безпокойство и неувереност. Почти не е в състояние да пише, поради която причина се съгласява да постъпи в психиатрична клиника в Минесота, където са му направени 20 електрошокови сесии. След приключване на терапията и напускането на клиниката писателят установява, че положението не се е променило и прави първия си опит за самоубийство, който е осуетен от близките му. По искане на последната му съпруга, Мери Уелш, провежда повторен курс на лечение. Няколко дни след изписването той се застрелва в главата с любимата си пушка, след като е заредил и двете цеви.
Франц Кафка (1883-1924)
Диагноза: Тежка невроза, психастения.
Симптоми: Раздразнителност, пристъпи на апатия, нарушения на съня, преувеличени страхове, психосоматични проблеми в интимната сфера.
История на болестта: Психологичните проблеми на Кафка се коренят в конфликта с бащата-тиранин, трудни взаимоотношения със семейството и сложни, заплетени любовни истории. Бащата на Кафка, Херман, се отнася с презрение към литературните му начинания и се опитва да потъпква тези негови стремежи, поради което се налага писателят от ранна възраст да води двойнствен живот. В един от своите дневници той пише: „Изходът е може би само един – безумието”. В тежък момент дори праща прощално писмо до приятеля си Макс Брод, с което оповестява решението си за самоубийство. Брод успява да разубеди Кафка в последния момент, както пише в своята книга за него. Състоянието на Кафка е променливо, с редуващи се спокойни моменти и продължителни болестни периоди. Писателят умира от туберкулоза ненавършил 41 години край Виена. Последните си три месеца прекарва в агония: болестта разрушава не само тялото, но и ума му.
Джонатан Суифт (1667-1745)
Диагноза: Болест на Пик или Алцхаймер – специалистите още спорят.
Симптоми: Замаяност, загуба на ориентация, загуба на паметта, невъзможност за разпознаване на предмети и хора, както и за улавяне на смисъла на речта.
История на болестта: Първите симптоми се появяват около 1738 година. През 1742 психиката на ирландския писател вече е сериозно нарушена. Прави опит да извади едното си око, което е възпалено, след което в продължение на година не продумва нито дума. Симптомите на заболяването постепенно се засилват и водят до пълна деменция към края на живота на Суифт, който почива на 77 години в Дъблин.
