Жан-Жак Русо (1712-1778)
Диагноза: Параноя.
Симптоми: Мания за преследване. Води скитнически живот. Не се задържа никога на едно място, подозирайки, че приятелите и познатите му са или в комплот срещу него или го подозират в нещо.
История на болестта: Психичните проблеми на Русо се задълбочават по време на конфликта му с църквата и правителството след излизането на книгата му „Емил или За възпитанието“. Веднъж, по време на гостуване в замък си въобразява, че домакините го обвиняват за смъртта на техния слуга и настоява за аутопсия на покойника, за да докаже невинността си.
Николай Гогол (1809-1852)
Диагноза: Шизофрения, циклофрения.
Симптоми: Зрителни и слухови халюцинации, периоди на апатия и затормозеност, стигащи до пълна неподвижност и неспособност да реагира на външни дразнители, пристъпи на превъзбуда и депресия, хипохондрични пристъпи в остра форма, клаустрофобия.
История на болестта: Различни прояви на шизофрения съпровождат Гогол през целия му живот, но в последната година преди смъртта му болестта прогресира неумолимо. На 26 януари 1852 година от коремен тиф умира сестрата на приятеля му Екатерина Михайловна Хомякова. Смъртта й предизвиква у него тежък пристъп на хипохондрия. Не спи, не се храни, моли се непрестанно, твърди, че е неизлечимо болен, макар лекарите да не откриват нищо освен обикновено стомашно разстройство. През нощта на 11 срещу 12 февруари писателят изгаря ръкописите си. Състоянието му се влошава и той умира на 21 февруари 1852 година.
Ги дьо Мопасан (1850-1893)
Диагноза: Прогресивен паралич на мозъка.
Симптоми: Хипохондрия, склонност към самоубийство, буйство, припадъци, бълнувания, халюцинации.
История на болестта: През целия си живот Мопасан има страх от лудостта. Припадъците и халюцинациите започват през 1884 година. Два пъти прави опит за самоубийство – с револвер и нож за писма. През 1891 е настанен в клиниката на д-р Бланш в Паси, където остава в полусъзнателно състояние до края на живота си.
Вирджиния Улф (1882-1941)
Диагноза: Депресия, халюцинации, кошмари.
Симптоми: Дълбоки депресивни състояния, дълги периоди, в които не може да работи заради безсъние и кошмари. От дете изпада в суицидни кризи.
История на болестта: Когато Вирджиния навършва 13 години, преживява опит за изнасилване от страна на братовчед си. Това слага началото на устойчива неприязън към мъжете, продължила през целия й живот. Не след дълго майка й почива от бронхопневмония. Вирджиния прави опит да отнеме живота си, но бива спасена. Изпада в криза и след смъртта на баща си през 1904. Писмата и произведенията на Улф дават индикации за нетрадиционната сексуална ориентация на писателката. След преживяната в детството травма, тя изпитва страх от мъжете и тяхната компания, влюбва се в жени, но изпитва отвращение към всички форми на близост. Не понася прегръдки, дори ръкостискане. На 29 години все пак се омъжва за Ленард Улф. Бракът им се смята за образцов от гледна точка на предаността и емоционалната поддръжка, която съпрузите си оказват един на друг, но Вирджиния така и не пристъпва към изпълнение на съпружеските си задължения. В началото на 1941 нощна бомбардировка на Лондон разрушава дома им. Изгаря цялата библиотека, едва не умира мъжът й. Всичко това води до нова нервна криза. Лекарите настояват да бъде настанена в психиатрична клиника. Тя обаче не желае мъжът й да прекара остатъка от живота си в отглеждане на душевно болна съпруга и на 28 март 1941 се удавя в река Оус.
Сергей Есенин (1895-1925)
Диагноза: Биполярно афективно разстройство.
Симптоми: Мания за преследване, внезапни пристъпи на ярост, неадекватно поведение – троши мебели пред очите на хората, чупи стъкла, огледала и чинии, ругаейки през цялото време.
История на болестта: Повечето от проблемите на Есенин се задълбават след злоупотреба с алкохол и той няколко пъти се лекува в клиники във Франция и Русия. Месец след като излиза от последния си престой в болничното заведение на професор Ганушкин, Есенин се обесва на тръбата на парното отопление в ленинградския хотел „Англетер”.
По ADME
