Страната на сънищата
По път самотен и мъглив,
където ангелите зли
обитават, над света
бди от черен трон Нощта.
На Туле северния кръг
достигнах и видях отвъд
земи надменни над предела
без пространство и без време.
Бездънни долини, реки,
дървета, бездни, пещери
там никой няма да открие,
защото капчици ги крият.
Потъват горди върхове
в моретата без брегове
летят вълни нагоре
към небе от кървав огън.
Разстилат тихи езера
водите си като смъртта,
студени от снега сред тях
на лилии, които спят.
И покрай тези езера,
единствени като смъртта,
студени от снега сред тях,
на лилии, които спят,
край хребетите, край реката,
чийто шум е вечен сякаш,
край блато в сивите гори
с тритони, жаби и змии,
край извори, потоци мрачни,
където призраци проплакват,
всеки ъгъл нечестив
е част от ада тих и див,
където спомени откриваш
като в огромна какавида
и очертанията под савана
въздишат, ако не останеш,
отдавна формите познати
са дар за Рая и Земята.
За сърце с безумна скръб
истинен е този кът,
за духа, над който пада
сянка, той е Елдорадо.
Ала странника не ще допусне
никога да го почувства
и от живото прозрение
тайнството е защитено.
Тъй Кралят тука повелява –
капакът е затворен здраво
и гледа тъжната душа
през замъглените стъкла.
По път самотен и мъглив,
където ангелите зли
обитават над света
бди от черен трон Нощта.
На Туле северния кръг
достигнах и видях отвъд.
© Едгар Алън По
© Теменуга Маринова, превод от английски
