От Емил Дайнов
Аз Драйфам Върху Вашите Дела (Я Блюю на Ваши Дела/Летов)
Някой сумти
Някой смърди
Някой мие кожата
На куфара си
Аз драйфам върху вашите дела
Аз драйфам върху вашите дела
Някой пуфти
Някой се оригва
Някой прегръща
Юношески тела
Аз драйфам върху вашите дела
Аз драйфам върху вашите дела
Някой звъни
Някой ридае
Някой си спомня
Дедите и отците
Аз драйфам върху вашите дела
Аз драйфам върху вашите дела
Някой съвсем
Някои почти
Някой едвам-едвам
Някой просто въобще
Аз драйфам върху вашите дела
Аз драйфам върху вашите дела
Преди да бъде арестуван по антисъветски обвинения като юноша, току-що излезнал от тинейджърските си години, преди да бъде подложен на принудително инжектиране на докарващи конвулсии препарати, за да бъде „излекувана неговата лудост“, и преди да поеме дългия си бяг през безкрайните простори на СССР, генерирайки песни, които ще станат нови градски народни класики за множество рускоезични хлапета с китари, Егор Летов порасна като отнесено съветско момче в град Омск.
Първата си ъндърграунд банда той създаде на шестнадесет. На двадесет вече беше обвинен в предателство и тероризъм от местното КГБ/
Скачайки напред към 21-ви век: Към края на живота си Летов стана по-лежерен след един еуфорично интензивен киселинен трип, който си беше организирал, за да затапи последствията от единствения лош трип, който някога му се беше случвал.
Разстояние между двата трипа – две седмици.
Резултат от втория трип е светло-меланхоличният албум „За Какво са Сънищата“ (Зачем Снятся Сны), посветен на Сид Барет и Артър Лий.
Началото
Омск е сибирски мегаполис („милионник“) и столицата на Омски регион.
Егор Летов въпреки всичко изглежда обичаше своя роден град и когато можеше да се завърне в Омск без страх от преследване, го направи. И живя там до самия край.
Доколкото може да се каже, че някъде конкретно живее един маниакално гастролиращ музикант.
Летов се ражда и израства в „златната епоха“ на СССР, за която някои си спомнят с щастлива носталгия до ден днешен.
Когато се сравнява с гражданската война след Първата световна, с ранния мобилизационен болшевизъм, с геноцидната инвазия на Третия райх, със сталинските чистки, а и с гангстерските деветдесет, то СССР през 1960-те, 1970-те, и дори 1980-те беше един рай за много хора.
За някой, обаче, който има нужда в живота си от нещо повече от най-простите форми на най-базовите нива на Пирамидата на Маслоу, съветската система беше пълен ад.
Егор Летов представляваше имено този типаж.
Мъртъв Сезон (Мертвый сезон/Летов)
Както убиваха така и ще убиват
Както забраняваха така ще забраняват
Както опандизваха и гориха, така ще опандизват
Както чупиха и тъпчеха така и занапред
Ооо – на цялата планета е мъртъв сезон.
Кой знае прецедент да е нямало репресии
Нито веднъж не се е случвало да не управлява терор
Историята не знае поне веднъж свобода
Историята не знае да е нямало фашизъм
Ооо – на цялата планета е мъртъв сезон.
Сладки бонбонки минутни отпускания
Неутрализират горчивината от несбъднати надежди
С кокалчета на пръстите почукай по дърво
Пък ако някой се смее – е от злоба или завист
Ооо – на цялата планета е мъртъв сезон.
На всички благи начинания резултатът е Гулаг
На всички благи начинания резултатът е конвой
На всички благи начинания резултатът е Дахау
На всички благи начинания резултатът си е ебал майката
Ооо – на цялата планета е мъртъв сезон.
Какво можеше да се сбърка в цялата тази ситуация?
Като начало, съветската система по това време окуражаваше култура на всеобхватно доносничане, включително членове на едно семейство да пишат доноси един за друг за непозволени разговори и поведение.
В този конкретен случай, майката на едно от момчетата само хвърли едно ухо на домашните им записи и директно се затича към местния клон на КГБ
(„Помощ, другари, момчето ми го радикализира антисъветска организация!“)
В тези „златни години“ на съветска Русия, местният тоталитаризъм вече беше се отпуснал в една „вегетарианска“ версия на себе си.
Това накратко означаваше, че ако те чуят да разказваш неправилен виц, да слушаш неправилно радио, да обсъждаш неправилна книга или да изказваш политически неправилни съждения, това вече не водеше непременно до еднопосочен билет за влакчето на чистките, а по-скоро те уволняваха от работа с черен печат за „разпространяване на зловредни лъжи“, примерно, или „повтаряне на вражеска пропаганда:.
Като едно първо предупреждение да си направиш изводите и да оправиш поведението си.
Недоубити тела (Недобитые тела, Летов)
Отвънка се стъмни ти тихо вониш в ъгъла
Ти нямаш комплекси ти тихо вониш в ъгъла
Но тялото ти ще заменят с червена звезда
И врабци ще се спуснат но не ще има какво да кълват
Недоубити тела
Недоубити тела
Недоубити тела
Недоубити тела
Ти пипаш стените а те сърбят като очи
Сексуални стени сърбят като очи
Но тялото ти ще заменят с ръждясал метал
И врабци ще се спуснат но не ще има какво да кълват
Недоубити тела
Недоубити тела
Недоубити тела
Недоубити тела
Ти даваш вид че си станал послушен като всички
Ти даваш вид че си станал добричък като всички
Но тялото ти ще заменят с железобетон
И врабци ще се спуснат но не ще има какво да кълват
Недоубити тела
Недоубити тела
Недоубити тела
Недоубити тела
Непромити мозъци
Недосготвена супа шчи
Непредъвкано залъче
Недоизпита вода
***
След известно време, ако се поунижаваш достатъчно (и имаш връзки, които не позволяват от теб да се направи пример за устрашаване на други), може и да бъдеш върнат в обществото на по-ниска позиция.
Принципно, дори публична критика на определени институционални недостатъци може да се толерира до една степен, стига критиката да е отправена към по-нисшестоящи чиновници.
Но ако ти съзнателно и публично заявиш или покажеш чрез поведението си, че самата система като такава е нелегитимна и/или прогнила (дори системата сама да си реши че ти я предизвикваш, а това да не е така), тогава се задействат съвсем други механизми.
Така, реално или въображаемо дисидентство водеше до три вида системни реакции:
1) обвиняемият е предател и му плащат външни сили;
2) обвиняемият е саморадикализирал се фашист терорист;
3) обвиняемият е психично болен и опасност за обществото.
Поначало се опитаха да прикачат на Летов първите варианти („признай си, че искаше да слагаш експлозив в местния ТЕЦ, момче“), но когато в един момент младият пънкар реагира на натиска с контра заплаха „ама аз просто ще се обеся тогава“, случаят му беше пренасочен в посока летене над кукувичи гнезда.
Летов бива поставен на режим дневно предозиране с невролептици,. за да има „лечебни конвулсии“ в завързано състояние.
Сред интересните странични ефекти е и временно ослепяване.
Първоначално Егор Летов успя да се научи да вижда своя Аз като отделен сияещ обект и тази врътка му позволява да издържи първите месец-два ежедневни инжекции.
Вечна пролет (Вечная Весна/Летов)
Под столетни преспи библейски анекдоти
Похотливи православни и лакоми католици
Изоставени окопи и горящи мравуняци
Вечна пролет в изолатора
Вечна пролет в изолатора
Под наводнени от тълпи домове и площади
Многолюдни пустини, зловонни църкви
Натопорчени хуьове и гладни влагалища
Вечна пролет в изолатора
Вечна пролет в изолатора
През огледални убежища, речникови запаси
Богохулни мисли и непропити парички
Обилно наторени гробища и овошки
Вечна пролет в изолатора
Вечна пролет в изолатора
Врабчово, катранено, пронзително, хищно, отчаяно ято крещи вътре в мен
Врабчово, катранено, пронзително, хищно, отчаяно ято крещи вътре в мен
Вечна пролет в изолатора
Вечна пролет в изолатора
Преди Сибир 1986 г – Прага 1968 г
Случаят на Егор произтича донякъде логично от 1968 г, когато съветски танкове влизат в Прага, тъй като местните власти са спряли правилно да разбират правилните ценности.
Млади наборници от селата ги напомпват как ей сега отиват да спасяват братски народ, при който се е случил фашистки преврат. Вместо да ги посрещнат като освободители, обаче, местните граждани разярено настояват наборниците да си ходят обратно, откъдето са дошли.
Докато се случваше всичко това, точно осем съветски граждани показаха камикадзе нива кураж (или дълбини предателство, според гледната точка) събирайки се в центъра на Москва, за да протестират инвазията на Чехословакия.
Защитата на една млада жена е, че тя просто не е разбрала за какво става въпрос на този протест.
Останалите участници подтвърждават, че това е така. Народната власт я пуска.
Докато повечето от тези дисиденти са били в очите на системата очевидни чужди агенти и фашисти терористи, с един (Виктор Файнберг) се случва конфуз – не е изглеждал в приемлива кондиция да бъде представен пред съда, защото предните му зъби са били прясно избити.
Властите решават да заобиколят проблемите на този казус и директно го насочват към лудницата.
Този метод за справяне с дисиденти бързо набира популярност. И при Ленин, и при Сталин се виждат зачатъците на психиатричния подход, но през 1960-те наистина достига своя зрял пик.
Системата знае какво е обективната реалност, защото има хиляди учени и експерти. Който подкопава вярата в системата, съответно подкопава вярата в учените и експертите, съответно подкопава вярата в обективната реалност.
Тези хора получаваха най-често диагноза „вялотекуща шизофрения“. Тя е вялотекуща в смисъл че невидима с просто око, но е очевидна шизофрения, защото как може психически нормален човек да не поддържа системата и съответно обективната реалност?
Лоботомия
Вятърът в полето закръжи
Вятърът в полето закръжи
Вятърът в полето закръжи
Вятърът в полето закръжи
Лоботомия
Късен дъждец поизплаши
Късен дъждец поизплаши
Късен дъждец поизплаши
Късен дъждец поизплаши
Лоботомия
Разцъвтя градински люляк
Разцъвтя градински люляк
Разцъвтя градински люляк
Разцъвтя градински люляк
Лоботомия
Ей ти на каква хуйня
Ей ти на каква хуйня
Ей ти на каква хуйня
Ей ти на каква хуйня
Лоботомия
Лоботомия
Лоботомия
Лоботомия
***
Един по-известен пример за преминаване през този процес на насилствена нормализация е поетът Йосиф Бродски, носител на Нобелова награда за литература от 1987г.
Той се оттърва с едва няколко седмици в усмирителна риза, както и с мумификаторския похват „мокра дреха“ – човек е увит в ледено студен мокър плат, който се стяга постепенно според изсъхването си.
След това решават, че има шанс да се върне в обществото и му дават 5 години трудова колония.
***
И така, когато през средата на 1980-те Летов е засмукан от тази машинария на „лекуване на фалшива реалност“ и съответно „налагане на обективна реалност“, процедурите и процесите вече отдавна са част от институционалният пейзаж в пресечната точка на здравните и наказателните функции на системата.
Както беше споменато по-горе, Летов първоначално се противопоставя на предизвикващите конвулсии препарати, отделяйки от себе си своят Аз като светеща субстанция, но и това спря да помага след време.
Летов започва да планира момент за отскубване от санитарите и скачане от покрива на съседната сграда, от където според местната неформална традиция сред пациентите е прието да се правят такива неща.
През това време неговият по-възрастен брат – Сергей, джаз музикант – френтично се опитва да използва своите връзки с чуждестранни музиканти като заплаха, че ще „обяви на световното обществено вмнение как в СССР потискат своите музиканти“.
Сергей почти не успява.
В един момент, вече изразходвал всичките си сили в борба с препаратите, Летов просто попита отговорния доктор: „Смъртта ли е вашата цел?“
Докторът го изглежда и казва „А, майната ти“, спира му препаратите и го заприхожда да работи в кухнята.
На 8-ми март Егор Летов е изписан и почти веднага излиза от матрицата, започвайки многогодишно ъндъграунд съществуване по чужди дивани, изоставени сгради, пътувания на стоп, промъквания в товарни влакове, светкавични неформални концерти, и разрушаването на здравето си по всевъзможни начини.
***
Егор Летов е бил странен юноша бунтар преди своята принудителна фармакологична пургатория – след нея той стана тотално антисистемен, „уби държавата в себе си“, така да се каже.
Но и той се закотвяше по битови начини, когато нуждата го притискаше.
Веднъж след продължителни пътувания из уралския регион, където търси мистични места на силата, Летов се прибира с висока температура, която не минава в продължение на четиредесет дена.
Той отказа да отиде на лекар, и вместо това не си позволяваше да полудее чрез интензивно следене по телевизора на текущия тогава футболен шампионат.
Тази придобита тогава черта на характера – футболен любител – му остана впоследствие завинаги.
****
По ред причини, включително ситуацията в която Летов композира, изсвирва и записва парчетата си, както и неговата творческа философия, има негови парчета, които заживяват може би дори по-богат паралелен живот, когато правилни ентусиасти им правят кавъри.
Едно такова парче е:
Моята Отбрана (Моя Оборона/Летов)
Текстът тук е в изпълнение на Шнур, който размества думите според нуждите си
Пластмасовият свят победи
Макетът се оказа по-силен
Последното фенерче изстина
Последното корабче измори се
А в гърлото къкрят бучки от спомени
Оо – моята отбрана
Траурно топче на нелепия свят
Оо – моята отбрана
Слънчево зайче в стъклено око
Пластмасовият свят победи
Ликуват картонени камбани
Пластмасовият свят победи
Ликуват картонени камбани
Кой иска резенче юнско небе?
Оо – моята отбрана
Слънчево зайче на кристално око
Оо – моята отбрана
Траурно топче на нелепия свят
Пластмасовият свят победи
Макетът се оказа по-силен
Последното фенерче изстина
Последното корабче измори се
А в гърлото къркят бучки от спомени
Оо – моята отбрана
Слънчево зайче на стъклено око
Траурно топче на нелепия свят
***
Червено-кафявата реакция през 1993 г.
Грубо казано, след падането на СССР се прояват два главни политически импулса, с подимпулсчета:
- Най-накрая! Може да построим нормална буржоазна демокрация!
1а) Най-накрая! Може да върнем монархията!
- Най-накрая! Може да построим правилен социализъм!
2а) Най-накрая! Може да построим националсоциализъм!
Група 2 е подсилена от обикновени по-възрастни нормита, които просто не могат да смелят светкавичния колапс на цивилизацията, в която са отраснали (да не говорим за изпаряването на спестяванията им и обезсмислянето на кариерите им) и просто искат някак си всичко да си бъде пак по старому.
Напрежението между фракциите, форсиращи промени (с глава президентът Елцин), и фракциите, биещи спирачки (с глава вице-президента Руцкой), достигна своя пик през октомври 1993г, когато бунтовниците на Руцкой превзеха сградата на Върховния Съвет (сградата на правителството) и се обявиха за спасители на Русия, а президентът е чуждестранен агент и продажен лакей и всеки честен патриот е длъжен сега да тръгне да щурмува кметството и държавната телевизия, както и други подобни идеи от този род.
Другари, да си върнем СССР и да се престорим, че всичките тези глупости просто не са се случвали.
Някои хора отговориха на този зов, протестиращи се сблъскваха с полицията. Доброволци, охраняващи превратаджиите издигнаха барикади.
Доброволците включваха и групички по-скоро условно кафяви отколкото червени, в политически смисъл. Прясно създадени паравоенни формирования, засмукващи разочаровани и объркани млади мъже, както се случи в Европа при колапса на империи и монархии след Първата световна.
Примерно, типчетата на Александър Баркашов от движението Руско Национално Единство.
Президентът (Борис Елцин) не се тутка дълго с червено-кафявата реакция и директно изпрати танкове да стрелят по Върховния Съвет, и полиция и национална гвардия да се справят с барикадите.
Има стрелба по улиците и в сградата, има кръв, има жертви, но групата на Елцин побеждава уверено и бързо.
***
Егор Летов е сред немалкото хора шокирани и разочаровани от случилото се и начина, по който отново въпреки заявените промени изглежда, че танкове все така излизат на улицата за щяло и нещяло и войници стрелят с истински куршуми по истински хора.
Появява се усещането, че едно старо зло просто е сменило формата си и отново превзема всичко.
Сега защитниците на неуспешния антизападен преврат, и съответно техните идеи, придобиват мъченически ореол.
Може би преходът към по-справедливо общество е дерайлирал. Концепцията за нов опит за правилен болшевизъм или правилен националсоциализъм (или смес от двете със щипка славянски мистицизъм) придобива собствен живот.
Оставяйки настрана гореспоменатите условни кафяворизници, както и обърканите обикновени чичета и лелички, този нов революционно-реакционен романтизъм бива канализиран най-успешно от нацболовете, т.е. национал-болшевиците.
Егор Летов става едно от високопрофилните лица на национал-болшевиците, и не само той. По време на своя пик през 1990-те, движението на нацболите може да се изфука със следните три лица: Дугин, Лимонов, Летов.
Едуард Лимонов, тогавашният лидер на движението, впоследствие (особено след като е на четири години затвор за организиране на закупуване на калашници) се концентрира повече върху всячески литературни хулиганства. Почива през 2020 г.
Александър Дугин е в началото на своя преход от контра-културен фрик към реакционен професор по политическа философия. От ранния период на Дугин, има още в мрежата откъслечни свидетелства (по линия Летов, впрочем) за негово епично изтрещяване относно как прозорците в апартамента трябва да бъдат веднага затворени, защото въздухът може да е отровен от казахстански тръстикови хора почитащи велика три-метрова котка.
А Летов… Освен друго, Летов преосмисля старовремския революционен дух в редица парчета, включително „Още малко“, която като атмосфера е нещо като смес между Конармия на Исак Бабел, шейсетарски и седемдесетарски съветски приключенски филми (т.нар. червени уестърни или истърни), и намек Мориконе.
***
Любовните отношения на Егор Летов с нацболовете не продължиха твърде дълго. В един момент той публично къса с всички политически движения от този род:
„Ние сме патриоти, а не нацисти. Принудени сме да признаем днес навсякъде около нас дори не зараждането, но по-скоро тоталният агресивен възход на ФАШИЗЪМ – и то не някаква стилизирана абстрактна героична версия, а онзи долнопробен, плъхест, инсектоиден вид, който вече ни е хапал по задниците и преди. Всички, които не желаят да крачат в строй, които са СЕБЕ СИ, които са ЖИВИ – борете се с всичко това както можете, докато още има време, недейте просто да гледате с идиотска безполезна тъга. А всички вие тоталитаристи – десни, леви, всички видове и цветове – ДА ГО ДУХАТЕ!“
В музиката на Летов като че ли настъпва засилване на психиделичната поетика.
***
Със Скороста на Света (Со Скоростью Мира, Летов)
Птиците сутрин зачват да блестят
Като твоята роса
От окаяните божии очи
Жълто лято
Зверове по нощите басово тръбят
В трудовата бърлога
И куцука из хълмовете
Хвойното ехо
През огньове, през лесове
На послушен килим
Призори, наяве
Със скороста на света
Съвсем време е
Тревите прорастват от петите на земята
Като от ведро
И никой не ще утоли
Сладкото им море
Кръгли дървета, стегнати слонове
Светло-син прашец
Блаженство на жадуващи ботуши
Гибелна работа
През очила
През години
Върху рошав килим
Във сребро
На вятъра
И със скороста на света
Тъкмо навреме
Никой не е казвал, че ще ни бъде леко
През залеза на дните
Обаче звънката луна
Обаче излишната стена
Обаче твърдо зад прозореца
Жълто лято
Сладко море
Тъкмо навреме
Тъкмо навреме
****
„За Какво са Сънищата“ е последният албум на Летов, най-светлият и същевремено фаталистичен от всичките. Може би темата му е едно помиряване с пъстроцветните дълбини на простосмъртната реалност. Възможно е да присъства и едно спокойно пускане на тази реалност.
Почивай в мир Летов
Като дете Летов е преживял 14 пъти състояние на клинична смърт.
Майка му е работила навремето в Семипалатинск, близо до съветския полигон за ядрени изпитания. Тя умира млада. И Сергей и Егор са родени болнави, но Егор – доста повече.
Още от малък, той обитава граничните територии между световете.
Пришпорван от чуството си за мисия, той минава през живота си изитисквайки себе си докрай, отново и отново, игнорирайки все по-сериозни здравни сигнали.
След пет прекарани инфаркта като възрастен, шестият се оказва фатален.
Датата е 19 февруари 2008 г.
Той оставя след себе си петдесет албума, две стихосбирки, вдовица, брат, баща, тристаен апартамент напълнен с плочи и книги, и докоснати души.
Епилог
През 2018 г. в Русия има вълна приемане на нови имена на сгради и улици чрез гласуване на гражданите. Известно време иглеждаше, че местните чиновници могат да бъдат убедени да допуснат и името на Летов в шортлистата на кандидати за ново название на международното летище в Омск.
Въпреки популярността на идеята, системата прецени, че разбира по-добре нещата. Името на Егор Летов не се появи в шортлиста.
Но макар пластмасовият свят да победи и този път, все пак Русия през 2018г има пролуки за гъвкавост, каквито е нямало през времето на СССР. Съответно собственик на по-малко, частно летище до Омск все-пак си го назавова „Летище Егор Летов“.
Но има зафиксирани случаи. Пътнически самолет се снижава към Омското международно летище и някой от екипажа решава да се позабавлява и да поздрави пътниците с пристигането в Международно Омско Летище Егор Летов.
Отново е Тъмно (И Снова Темно/Летов)
Хитлер истерично врещя
Труман Хирошима взриви
Сталин милиони смаза
Ленин в мавзолея вони
Някой стана на табуретка
За миг блесна светлина
И отново е тъмно
И отново е тъмно
Гриша в тоалетна би чикии
Васко на дивана пърдя
Мишка опъва мадами с всички сили
Петка самогона издрайфа
Някой стана на табуретка
За миг блесна светлина
И отново е тъмно
И отново е тъмно
Трактори търкалят се напред
Брегът параходи посреща
Властвува геройския народ
Вятърът на промените заякна
Някой стана на табуретка
За миг блесна светлина
И отново е тъмно
И отново е тъмно
Небе Като Кафе (Небо Как Кофе, Летов)
Нали никой не се е върнал оттам
Да ни обясни нашият свят на отчаяни палета
Значи зли мехури
И небе като кафе
И небе като кафе
Нали никой не се е върнал оттам
Да оправдае нашият безобразно озъбен срам
Само скапани патерици
И небе като кафе
И небе като кафе
Ла-ла-ла…
Нали никой не се е върнал оттам
Да утеши вкорененият ни въпросителен страх
Остават само жълъди
И небе като кафе
Небе като кафе
