Дилян Еленков: Твърде много трупове

За Автора

Дилян Еленков, роден на 10 ноември 1978 година в гр. София. Изпълнител и автор на текстове и музика в група „Кака Сяра”. Пише поезия, проза, сценарии. Публикувани текстове във в. „Капитал лайт”, „Литературен клуб”, „Кръстопът”, „Литернет”, „Лик”, в.”Преса” и др.

През 2011 година излиза първата му стихосбирка „Ципове, копчета, дни” (Арс), част от която е поемата „100% настроение”, която, заедно с “Малко сутрешно престъпление”, “Одеонъ” и “Естествен роман в 8 глави” на Георги Господинов, “Млекарката” на Димитър Воев и “Постиндъстриал” на Калоян Праматаров е една от избраните за проекта „Щрих и стих” на „Компот Колектив”, обединяващ шест авторски късометражни анимационни филма, базирани на споменатите поеми.

Анимационният късометражен филм „Денят на кървавите венци” на Димитър Димитров – Анимитер по едноименния разказ и адаптиран по него сценарий печели множество награди, сред които за най-добра анимация на филмовия фестивал „Hollywood Weekly” в Лос Анджелис.

Добро животно

Аз съм добро животно
Което
Не ми пречи да кажа
Следното:

АЗ СЪМ МЕЧТАТЕЛ.

И,
За каквото мечтая,
Не ГО желая;

Когато някой
по-едричък от мен
закачи гаджето ми

хей, по дяволите, кой
не би искал да му разбия
мутрата?

Чия мутра не би искала да не
Бъде разбита
В
Името на любовта?

За тая кучка
За тая пачавра
За тази скочубра

Вече си дадох кръвта.

Ала тя е полегнала,
Тя дава себе си своето
Е нейно и нейното
Е твое

О Боже опропасти тези
Желания на имащите.

* * *

може и да не е края,
ала смъртта
привлича
твърде много
трупове.

Хищник

Дванайсет

Дванайсетопръстеника

Кал в калта

15-метро ви чудовища газ

Във газта хилядолетия за хилядници

Система във системата

Покой за покойни

Крах и огорчения и твърде много

Прах и твърде много

Спящи семена през годините

Кал закалена в стъпки

Нокти врязани в това което е цел

Пръсти

Скопчили реалността.

акробатки

не можах да смъкна очи
от тия двете патки –
едната с поличката,
другата с онзи клин /без
него щеше да скрива повече/;
на терасата пуша си цигарата,
а тия двете правят цигански
колела долу, на поляната,
която все още съществува.
и едната се засилва,
подпира стъпалата си на
рамената на другата, и през смях
пита: стана ли? после
се свлича по гръб и хич не се
сеща, че полата и е заметната
към гърлото, и опитва заден мост,
другата не намира глезените й…
после обратното, и челната й може
и да не е станала, но на мен
ми стана, е, не ставам за учител
по физическо явно; после това
се повтаря, не веднъж и не два пъти –
кутията ми цигари свърши, о боже,
спаси душите на тези
неуморими гимнастички.

* * *
изплачи си сълзите
миличка,

иска ми се да сме
в по-добрите

дни.

Още от Дилян Еленков ТУК.