Джони Лайдън (Ротън) от Sex Pistols пред списание The Talks, ноември 2012
Г-н Ротън, колко често си миете зъбите?
Мислех си, че ако ги сменя, никога повече няма да ми се налага да използвам четка за зъби.
Не съм сигурен, че действа. Имате един липсващ на доста видно място.
Дадох много пари да си оправя зъбите, защото те ми докарваха сериозни проблеми. Голяма част от времето, в което съм бил болен, е заради зъбите. Така че трябваше да направя нещо наистина сериозно и то ми струваше много пари.
Само една седмица, откакто имах тези зъби, всичките фалшиви, счупих този с една костилка от череша. Помислих си ”Майната му, няма да мина отново през всичките тези операции на венците ми”.
Страх ли ви е от болестта?
Страх? Имах мeнингит, който ме вкара в кома за три седмици и когато дойдох на себе си, не помнех нищо. Не познавах родителите си, не знаех собственото си име и не исках да се събудя и да почувствам отново болката. Това се превърна в постоянен проблем за мен. Винаги, когато заспивам, го има въпросът ”Какво ще бъде, ако отново се случи?”. Това чувство никога не си отива.
Вие сте известен с ужасното си поведение. Има ли нещо специално от детството ви, което ви е накарало да се държите така?
Отказвах да ходя на почивка с родителите си от много малък, от 13 или 14-годишен, защото бях чудовищно смутен от склонността на баща ми да си сваля дрехите и да тича гол. Той го правеше за майтап, но това много, ама наистина много, ме дразнеше и разстройваше.
Нещо друго?
Спомням си, че хванах майка ми и баща ми да правят секс и това ме съсипа за около една година. Това наистина ти се отразява лошо. Това е нещо, което трябва да се пази лично, защото съзнанието на едно дете не може да се справи с него. Спомням си майка ми, как стенеше ”Ох, оооо” и си мислех, че баща ми я убива.
Някой може да каже, че публично притеснявате родителите си. Вие със сигурност провокирате много хора…
Да, в истинския живот понякога нарочно, но не винаги. Понякога, дори когато имам само добри намерения, наистина разгневявам много хора. Имам рядката привилегия в живота да обиждам всички едновременно. Радостни моменти! Само Джони Ротън може да прави това.
С възрастта повече като Джони Лайдън или като Джони Ротън се усещате?
Те са едно и също нещо. Понякога има дявол в мен, който иска да е долен и мръсен, гадно копеле.
И това никога ли не отминава?
Никога. Нали знаеш този стар образ, в който на едното ти рамо има дяволче, а на другото ангел. Мисля, че е така и в главите ни през цялото време. Има по един Джони Ротън във всеки от вас и вие го знаете.
Има ли някой в сегашната музикална индустрия, който се доближава до пънк рока, поне малко?
Предполагам, че удоволствието от Лейди Гага. Песните не струват, музиката не струва, но текстовете са язвителни и остроумни. Харесвам това. Лейди Гага е доста грозна персона, но тя става великолепна, стигайки до най-големи крайности. И това е, което пънкът прави.
Когато се вгледате в хората, които оглавяват сега класациите, вбесява ли ви това, в което се е превърнала музикалната индустрия?
Не, не съм ядосан. Искам да кажа, ако това е, което хората искат да правят с живота си, ами добре. Намирам го за страшно забавно. Но не намирам никаква надежда в досадата, която властва по класациите в момента. Единственият останал бунт в младите хора, който продава, са сексскандалите и клюките. Или отчаяно се опитват да бъдат наркомани, но се провалят дори в това. Това е толкова стар, уморен, износен модел за подражание… Извинявай Пийт Дохърти, но знаеш, че си шибаняк.
Направили ли сте крачка назад от прекаления ви начин на живот?
Не. Аз не съм пуритан, колко и да не ти се вярва. Доста добре се чувствам в това, което правя, и не виждам нужда да спирам каквото и да е. Аз не съм като другите. Никога не мога да се пристрастя към наркотици, защото се отегчавам да правя едно и също нещо отново и отново. Изумявам се като чуя за наркомани, не се ли отегчават?
Взимането на голям набор различни опиати не е непременно по-здравословно, отколкото ако употребяваш едни и същи наркотици.
Обичам химическите дисбаланси.
Поглеждайки назад към възмущението, с което често се приема вашето поведение, смятате ли че някога сте стигали прекалено далеч?
Ако трябва да бъда честен, не съм спрял да бъда нахално копеле, а и не възнамерявам. Продължавам да загазвам и продължавам да действам като глупаво хлапе. Не искам да пораствам. Харесва ми да се държа по детски, защото не харесвам какво правят възрастните в този свят. Харесва ми какво измислят децата, а не това, което създават възрастните.
Кога беше последният път, когато загазихте?
Не мога да ти кажа повече, освен че става въпрос за международно пътуване. Непрекъснато съм обвиняван, че правя глупости, но всичко това са лъжи.
Мик Джагър казва, че да мислиш за миналото повече от 20 минути е отегчително. Хубаво ли ви е да се връщате към миналото си?
Не смятам нищо за мое минало, тъй като животът ми продължава. Какво съм правил в миналото, какво сега и какво в бъдеще е част от едно и също нещо. Не искам да ги разделям и категоризирам. Горкият стар Мик, ако го прави. ”Това е миналото ми”. Не е ли жалко за него. Той трябва да си казва ”Всичко това съм аз”. Това продължава да ме развива като личност.
Няма никакви движения надолу по време на цялото ми съществуване. Всичко е едно прекрасно пътуване и съм само на 54 години.
Не сте ли на 55?
По този въпрос послъгвам. Дори не знам собствената си възраст, но смятам, че имам да живея още половин век. Така ги виждам нещата. Точно съм започнал наистина живота.