Джим Джармуш движи цялата си кариера в ъндърграунда и създава икони на независимото кино като “Кафе и цигари” (Coffee and Cigarettes), “Извън закона” (Doun by Law), „Дух куче: Пътят на самурая“ (Ghost Dog: The Way of the Samurai) и други до последния ”Само любовниците остават живи” (Only Lovers Left Alive).
Правило 1.
Няма правила. Има толкова много начини да се направят филми, колкото са и потенциалните филмаджии. Това е отворена форма. Както и да е, аз лично не бих дръзнал да кажа на някой друг какво или как да направи. За мен това е все едно да кажеш на някой какви трябва да са религиозните му вярвания. Заеби. Това е срещу моята лична философия – повече кодекс отколкото набор правила.
Ето защо не се съобразявайте с ”правилата”, които четете в момента и ги приемете по-скоро просто като мои бележки. Всеки трябва да направи негови собствени ”бележки”, защото няма един начин да се направи каквото и да било.
Ако някои ви кажат, че има само един начин, техният начин, бягайте от тях – и физически и философски.
Правило 2.
Не позволявайте на шибаняците да определят нещата. Те могат и да ти помогнат, и да не ти помогнат, но не могат да те спрат.
Хората, които финансират, разпространяват и показват филми, не са режисьори. Те нямат интерес да позволят на режисьорите да определят и диктуват как да правят бизнес. Режисьорите пък нямат интерес да им позволят да диктуват как трябва да се направи един филм.
Носи пистолет, ако е необходимо.
Така също, избягвайте подмазвачите на всяка цена. Винаги има хора, които искат да участват в правенето на филми само, за да забогатеят, станат известни или да се изчукат.
Като цяло, те знаят толкова за киното, колкото Джордж Буш за боя в близка дистанция.
Правило 3.
Ролята на продукцията е да служи на филма, а не обратното. За съжаление, в света на киното това почти винаги е наобратно.
Филмът не се прави, за да отговаря на бюджета, графика или за участниците в него.
Режисьори, които не разбират това, трябва да бъдат обесвани за краката и питани защо нещата са надолу с главата.
Правило 4.
Правенето на филми е съвместен процес. Имате възможност да работите с хора с по-силни умове и идеи от вашите собствени. Уверете се, че те са фокусирани върху собствената си функция, а не върху работата на някой друг, защото в противен случай ще настане голям хаос.
Отнасяйте се към всички сътрудници с уважение, като към равни.
Помощник в продукцията, който спира трафика, за да може да се направят снимките, е не по-малко важен от актьорите в сцената, дизайнера на продукцията или режисьора.
Ако изберете подходящи хора, те могат да вдигнат качеството и съдържанието на филма на много по-високо ниво.
Ако не искате да работите с други хора, нарисувайте картина или напишете книга.
А ако искаш да бъдеш шибан диктатор, предполагам, че сега трябва да влезеш в политиката.
Правило 5.
Нищо не е оригинално. Кради от всичко, което резонира с вдъхновение или дава сила на въображението ти. Поглъщай стари филми, нови филми, книги, музика, картини, фотографии, поеми, сънища, случайни разговори, архитектура, мостове, улични знаци, дървета, облаци, водата, светлината и сенките.
Кради само неща, които директно говорят на душата ти.
Ако направиш това, твоята работа (кражба) ще е автентична.
Автентичността е безценна, оригиналността не съществува.
И не си правете труда да криете кражбата. Отбележи я, ако я чувстваш като кражба.
Винаги помнете думите на Жан-Люк Годар:
”Не е важно откъде взимаш нещата – важното е накъде ги насочваш.”
По Мoviemaker.com
Правилата за снимане на филми на Дейвид Линч – виж ТУК.
