Изглеждащият като учител по география Джарвис Кокър и групата му Pulp останаха едни от емблемите на брит попа, а парчето им ”Common People”, разказващо историята на богато момиче, което се преструва на бедно, стои като химн на движението.
Кокър достига до статус на суперзвезда, въпреки че е извън разправиите между братята Галахър и Blur или изискаността на Suede, благодарение на елегантната си претенциозност и умението да прави и говори глупости.
”Не знам отговора на каквото и да е, аз съм просто глупава поп звезда”.
Pulp са формирани още през 1978 година от Джарвис Кокър и Питър Далтън, още тийнейджъри, в Шефийлд. В началото на 80-те години на миналия век групата издава първите си албуми ”It” и ”Freaks”.
В този период се усеща силното влияние на Иън Къртис от Joy Division и Mark E. Smith от The Fall върху Джарвис Кокър, комуто още му липсва оригиналност.
След неуспеха на ”Freaks” Кокър заминава за Лондон, за да учи кино, и почти разпада бандата. Поддържа връзка само с басиста Стийв Мейки, който по това време е затънал в хаус музиката и това се усеща осезаемо в следващите работи на групата.
”Separations” e записан в периода 1989-1991 г., но излиза през 1992. Междувременно две от песните са издадени като сингли: „My Legendary Girlfriend“ и „Countdown“, които постигат и първия комерсиален успех за групата, която за пръв път е разпозната и от музикалната критика.
Със следващия си албум ”His ‘n’ Hers” от 1994 г. групата се налага, а с “Different Class” от 1995 добива звезден статус. Албумът става номер 1 в чартовете на Великобритания; бандата е и хедлайнер на Гластънбъри.
Разбира се, по това време Кокър казва, че не му харесва да е известен и следват няколко години на рокендрол клишето – кокаин, групита и правене на глупости.
В това време Кокър засипва фенове и медии с куп глуповати сентенции, авангардни коментари за живота и смешни случки, създавайки образа си на нетрадиционна рок звезда с очила.
Най-голяма слава постига през 1996 година – на наградите Брит нахлува по време на изпълнението на Майкъл Джексън, недоволен, че кралят на попа се представя за нещо като Исус Христос.
Тази история си остава една от най-големите смешки в шоубизнеса, въпреки сериозното значение, което й придава самият Джарвис Кокър.
”Хората, които правят готина музика, не са задължително добри”, смята Кокър.
Друга история е привързаността му към инвалидната количка, която продължава да ползва и след възстановяването си от претърпян инцидент.
”Никога не смесвай сайдер и червено вино. Това е един от житейските ми уроци”.
Подобни изяви издигат Кокър до втори ”най-готин човек в света” в класацията на NMЕ и го вкарват в определения като ”национално богатство”.
Въпреки, че е един от символите на бритпопа, Кокър не може да си позволи да има високо мнение за движението:
”Мислехме си, че ще направим революция и създадем нова утопия, но това не стана. И като цяло музиката беше доста тъпа”.
Той черпи вдъхновение за текстовете от ежедневния си живот, като признава, че често завършва лириките непосредствено преди сесиите в студио.
”Скуката може да бъде вдъхновение, защото трябва да измислиш нещо, с което да се забавляваш, за да не полудеееш… Нуждая се повече да пиша за определени неща, отколкото да ги правя наистина, което е добра новина за женския свят”.
След ”Different Class” групата издава още два албума, които нямат същия успех: „This Is Hardcore“ (1998) и „We Love Life“ (2001), след което спира да е активна. Следват няколко самостоятелни неща на Кокър и неговата закана повече да не се занимава с музика.
Той не спазва заявлението си, по думите му ”за щастие на света”, и събира бандата отново през 2011 година, като не е ясно има ли и какво е бъдещето пред нея.
Кокър е на мнение, че хората вече не възприемат музиката като нещо централно, а като фон – ”по-скоро като ароматна свещ”.
”Музиката определя настроението. Хората харесват просто музика, която създава правилния шум, но остава мозъка ти свободен да върши нещо друго”, казва Кокър.