Тасос Стаму e гръцки композитор, музикант, конструктор на алтернативни музикални инструменти, преподавател и зувков технолог. Той изследва пространството между древната и съвременната трансцедентална музика като използва традиционни и нови медии. На 10 октомври, почти десет години след първия си концерт в София, Тасос Стаму се завръща в България за една вечер, посветена на експерименталната музика във Фабрика Автономия. Това е и причината за интервюто, което Ангел Симитчиев проведе с него за Lunatic.bg.
Здравей, Тасос, изминаха почти десет години от първия ти концерт в София. Промени ли се начинът, по който подхождаш към музиката и какво остана същото?
Всъщност от последното ми идване в София се развих доста. Освен, че издадох седем дългосвирещи плочи и няколко съвместни албума, в този период успях да оформя свой собствен стил на изразяване в сферата на композицията и свиренето на живо.
През този период ти наистина издаде много записи за лейбъли като Moving Furniture, Lal Lal Lal, Triple Bath и т.н., кои би препоръчал на някой, който тепърва ще открива музиката ти?
Напоследък изданията ми са в две посоки – електроакустична музика („Musique Con Créte“,“D.A.D“., „Antigua Graecia“) за лейбъли като Discrepant или Ikuisuus и авангардни/дроун соло албуми като „Monoliths” и „Caveman” за Moving Furniture Records.
Ти комбинираш традиционното със съвременното и музиката ти придобива академичен, но и органичен привкус. Как постигаш равновесието между модерното и древното, между високотехнологичното и примитивното?
Точно този баланс смятам за основното си постижение в музиката. Той всъщност е естествен резултат от години, прекарани в изследване на съвременни и антични звуци, което ме доведе до заключението, че тези два свята се намират в отворен диалог.
Освен музикант си и конструктор на инструменти, занимаваш се с хакване на детски инструменти за артисти като Arma Agharta например, с който беше в София предишния път. До каква степен инструментите диктуват звука и музиката, която създаваш?
Преди да хаквам традиционната музика хаквах електронни устройства, за да създавам звуци. Много често в този процес съм измислял някакъв дизайн, който ме е вдъхновявал да създам дадено произведение. Някои от инструментите, които съм направил винаги присъстват в концертите ми, те са моите велики спътници.
Говорейки за играчки, на предишния си концерт в София използваше звуците на изпуснати балони, нещо което ни разказа, че правиш от дете. До каква степен играта е част от твоята музика?
В музиката, която създавам всичко е игра. Виждам инструментите си като играчки и често използвам играчки като инструменти. Освен това, простотата на някои експериментални инструменти е точно това, което отваря повече пространство за креативност.
Колаборацията винаги е била важна част от творческия ти път като музикант. Напоследък имал ли си шанса да работиш с някой особено интересен музикант?
През последната година организирам месечна поредица концерти в Атина, където каня фолклорни музиканти, за да хаквам техния звук на живо. Имах невероятната възможност да се запозная с тези хора и да ги включа в своя проект за електроакустични композиции, базирани на традиционната музика. Винаги е страхотно удоволствие да свиря с други импровизатори в по-отворен и свободен контекст.
Когато работиш с други музиканти какво е нещото, което търсиш в тях?
Най-важното нещо е да сме на една и съща вълна.
Трите електроакустични албуми, които спомена („Musique Con Créte“,“D.A.D“. и „Antigua Graecia“) представят гръцката музика в контекста на електроакустиката, какво те доведе до тази идея?
След първите седем години, в които живях във Великобритания започнах да развивам интерес към музикалните и културните си корени. Това доведе до моята интерпретация чрез разграждането и ре-композирането им.
Какви са отзивите за тази музика – както от феновете на електронния звук, така и от слушателите на гръцки фолклор?
Първият тип публика доста по-лесно разбира и приема тази смес, която създавам. Хората от фолклорните среди не са толкова отворени към промени, но въпреки това съм получавал страхотна и позитивна обратна връзка от тях, включително от по-възрастни музиканти, хора от високите планини на Епир или Южен Крит.
Като говорим за Гърция, ти ми спомена, че вече не живееш в Лондон, как се отразява това на творчеството ти?
След 14 години се завърнах в Балканската и Средиземноморска вселена, където съществуват моите фолк албуми от бъдещето. Със сигурност съм по-щастлив, че съм отново вкъщи, но и моито интереси също се промениха. Сега, когато съм отново в Гърция ми се правят по-луди неща, връща ми се към нойз и експерименталните ми корени.
Как се е променила гръцката сцена откакто последно си живял там? Има ли повече интерес и пространство за нещата, които правиш?
Музикалната сцена в Гърция е на същата вълна като мен, в авант-поп кръговете да хакваш традиционната гръцка музика е почти тренд. Заради това ми е интересно да проследявам новите посоки в местната музика. Много нови музиканти експериментират със странни жанрове, има много нови клубове, задава се нова сцена с потенциално интересно бъдеще. Затова мисля някак да се върна към по-сурова и ръчно-създавана електронна музика, която да подхожда на особените времена, през които обществата ни преминават в момента.
И преди сме говорили за обмена между сцените на нашите държави, който през последните десет години със сигурност се е подобрил, макар и не драстично. Би ли споделил някои гръцки музиканти, които да държим под око?
Няма да опитвам да включа всички, но ако искате да проучите новата гръцка музика трябва да следите програмата на места като TV Control Center и On/OFF в Атина. Някои от любимите ми местни музиканти напоследък са Янис Арапис (електрическа китара), Стефанос Китирис, София Зафериу (електроника) и Нефели Стам (контрабас). В момента има наистина много интересни музиканти и съм сигурен, че и в България е така, заради което виждам възможен музикален обмен.
На 10 октомври Тасос Стаму ще сподели сцената със Sonic Ghaut, самостоятелен електронен проект на Дмитрий Военнов, познат и с участието си в инди бандата Maze Hunters. Фейсбук събитието е тук.
