Стан Гец е изсвирил най-тъжните, сантиментални звуци от своя тенор саксофон. Както критикът Уитни Бели казва ”прекрасен тон, който те кара да се чувстваш у дома“.
Няма съмнение, че Гец е проблемна личност. На 17 години вече е алкохолик, а не след дълго се пристрастява към хероина. Той не спира да отделя внимание на тези си интереси докато става на шейсет и не минава през няколко опита за самоубийство.
Неговите нестабилни настроения притесняват мнозина, но са и основната причина приятелят му Зуут Симс да го определи като „прекрасна тайфа от различни хора“.
Стан Гец започва да свири професионалнo в Ню Йорк, когато е още на 15 години. Само година по-късно той минава на професионално ниво в групата Jack Teagarden.
След това има постоянна работа в големите банди на Стан Кентън, Джими Дорси и Бени Гудман. Докато е в бандата на Уди Хърман, Гец и останалите саксофонисти в нея – Серж Чалоф, Зуут Симс и Ал Кон стават известни като четиримата братя. Блестящият тон на Гец го прави най-популярен и скоро продължава сам.
Върховното постижение на Гец е шедьовърът Getz / Gilberto.
Общата работа с китариста Жоао Жилберто и композитора и музикант Антонио Карлос Жобим излиза през март 1964 година.
Албумът е един от малкото в джаза, които оглавяват класациите за поп музика, като заема първите места в продължение на две години. Печели и четири награди Грами. Някои от песните в него – „Desafinado“, “Corcovado” и “Girl from Ipanema” се превръщат в джаз стандарти.
В албума е забъркана невероятна комбинация, която омагьосва с гениално свирене, мелодиите на композитора Жобим, екзотичната китара на Жилберто и тъжните вокали.
Тук е замесена и жената на Жилберто – Аштруд. Нейното присъствие е още по-очарователно заради факта, че не е професионална певица. Стан Гец я помолил да се включи по време на репетиция, тъй като била единствената му позната бразилка, която говорила английски.
Изпълнението й било толкова докосващо, и въпреки протестите на Жобим и Жилберто, че не е професионална певица, тя записва вокали. Именно нейните английски интерпретации правят албумът по-достъпен за Северна Америка.
Почти всички парчета са написани от Жобим, който в албума свири на пиано.
Заедно с Жилберто са признати за едни от бащите на боса нова, а работата им със Стан Гец налага стила в джаза.
„Bossa Nova е изискано разклонение в самбата. Танц с очарователни синкопи и неочаквани бийтове“, казва Жобим.
Още от джаз поредицата на Лунатик:
Чарли Паркър: Сакс, наркотици и джаз
Майлс Дейвис: Джазът е големият брат на революцията
Punk Jazz: Трагичният живот на най-великия басист
„Le jazz hot“: Джанго, китарата и караваната
