Последни
Home / Литература / Гео Милев: „AS DUR“
Гео Милев: „AS DUR“

Гео Милев: „AS DUR“

ИЗ КНИГАТА „AS DUR“

ALLEGRO VIVACE

Сърцето ми бие!
вопие с тържествена радост навън през света –
в ушите ми вият
червените вълци на моята кръв –
и моите нерви треперят –
……..о празник и ужас!
Боите ликуват в градини, в площади, в плакади –
и вятър плющи и развява душата ми –
……….старинно покъсано знаме:
над жарки твърдини –
…………..вея. –
Аз чакам. Един. Побеждавам години:
и зрея.

PRESTO

Аз съм влюбен във вас! Аз ви любя! Аз страдам!
– Ще ви следвам до гроб! Ще ви следвам навред!
От сто метра надолу по стълбите падам
– в ресторанта, пред вас на колене
……………….(влюбен и блед).
През тайни врати детективи след мене
ме преследват и дебнат (аз зная това)
и отчаяни, сред пусти полета, зова
към мразния вятър, нощта и дъжда…
И превързан през кръста с въжа,
аз се хвърлям в морето – но пак ме изтеглят навън…

Дни и нощи, без сън…
С разбойнишки чети
…………….аз бягам
по планински пътеки…
Аз лягам
……….за сън –
и сънувам потери
…………….по моите дири…

Макс Ланда ме гони.
Макс Ланда ме дири –
аз бягам
по планински пътеки, наклони –
Макс Ланда ме гони с револвер в ръка…

Аз бягам… И знам
…………– пам! пам! –
че убил ме
би той, с лик изюден от бяс и жестокост
……………– пам! пам! –

О, ужас и вик на невинните филми,
отразени в искрата на светлия кокс.

FINALE

С двадесет и четири гръмовни удара
часовникът завършва своя кръг.
Дотук.
……..И утре ти ще бъдеш пак ти
……………………– сам сред бога –
Ужасът сторък
…………на времето
……………..с крака, с ръце,
……………..с длани, с пръсти, с лакти
бий
….– от изток до запад –
……………….тревога
по скъсания кървав барабан на моето сърце…
И секва в миг кръвта.
Тук свършва песента.

DA CAPO

Георги Милев Касабов , известен като Гео Милев, е роден на 15 януари 1895 година в Раднево. Той е български поет и публицист, основен представител на Експресионизма в българската литература.
Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията след атентата в „Света Неделя“ на 15 май 1925 г.
Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. В започналото на януари 1924 г. излиза списание „Пламък“ . Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата„Септември“, както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд.
През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.