Разрових се във вселените в себе си и изцапах ръцете си с мастило. Кървях със собствените си чувства върху хартия.
В продължение на години бях си отглеждала тумори-болки и себеомрази. Бях трупала запаси от сълзи, които могат да потопят не една Атлантида и да удавят милион мечти и надежди.
Чета се. Всеки създаден свят с Големия взрив от Любов и погребан в черната дупка, на раздялата, която го е погълнала. Доста са. Оказах се недоволен от самия себе си Бог. Богиня, всъщност. Подробности. И доста сурова. Към себе си.
Разрових се надълбоко, навътре. В душата си.
Все едно бях убила някого и кръвта бе полепнала по пръстите и дланите ми без отмиване. Само че, няма престъпление срещу човечеството, издевателствам над себе си. Всички неизказани думи, които прерязват като с бръснач пътищата към хора, които съм обичала. Всички спомени – натрошени стъкла, по които съм стъпвала след разрушенията в опит да търся всяко изгубено Минало.
Всяка усмивка напук. Всяко щастие-звезда.
Чета се. И виждам ясно как съм избирала наказанието и вменената насила вина пред радостта. Как съм създавала всеки ужасен сценарий, вярвайки, че съм трудна за обичане без основание.
И как хората около мен са възприемали твърдението машинално, на доверие, за да изиграят ролите си в моите собствени пиеси. На Живота ( нали всеки сам си го създава? ).
Изчетох се.
И се отказах от тъмнината в огледалото на думите. Отмих мастилото, родено от нещастие.
Извърших си интервенциите хладнокръвно. За лечението, от което се нуждаех. Изхвърлих всичко вредно. Промених си виждането. Не издигам в себе си друг на пиедестал.
Избирам позитивните вселени. Съществущи алтернативи. За светлина. И ето: лесно било да съм обичана. Навярно, защото се обичам.
И обичам. Свободна от собствения си затвор. Свободно дишаща. Щастлива. Себе си в разцвет.
А той е Всичко. Повече, отколкото съм искала и мислила. Лекарство ми е. За раните и болките. И затова изчезват. А обичта е с неговото име. В очите му е всяка истина, в която вярвам.
Прегръщам Щастието. Заспивам в неговите длани. Целува ми челото за късмет.
Обичам.
Навън вали. Светът е друг, далечен.
Навън вали. Отвътре ми е слънчево.
Обичам.
*Заглавието е на Lunatic
