Бьорк става на 50 през ноември. Живее в Ню Йорк заедно с 12-годишната си дъщеря, яде йогурт, плува през нощите и продължава да пише музика.
”Vulnicura” e новият й албум, който отразява края на 14-годишната й връзка с бащата на дъщеря й артиста Матю Барни. Песните са като прекрасни, кървящи рани, смята британският „Гардиън”. Пресата на Албиона много обича подобни думи, но в случая са в целта.
Въпреки че влиза в любимия поджанр на поп музиката „разбитото сърце” Бьорк по някакъв начин отговаря на това, което очакваме от нея. ”Vulnicura” се връща към саунда на ”Homogenic”, но в текстовете има много нови завои.
Бюрк разказва, че след раздялата с Матю е била в „класическа скръб” и единственият начин да се справи е била като пише песни.
„Ситуацията е много подобна с това, което чувстваш, ако някой умре, загубиш работата си или се разведеш. Очевидно ситуациите са различни, но са разрушителни. Не сравнявам развода със смъртта на дете. Има много по-лоши неща, но етапите през които минаваш са същите, почти като главите в книга”.
След като пише новите парчета, тя ги замразява за известно време. Година по-късно обаче ги представя на приятел и усеща, че не са толкова зле.
Така се случва деветият й албум. Той проследява една любовна връзка. Времето преди раздялата, скъсването и възстановяването.
Бьорк е на сцена вече повече от 30-години, но по никакъв начин не се е изчерпала. Дори в опитите си да бъде странна.
Тя излиза за пръв път на сцена на 12 години в коледно шоу.
Майка й е луда хипарка, а баща й праволинеен електротехник. Разделени, разбира се.
Като дете живее малко в хипи комуна, а в пубертета се движи с далече по-зрели и упадъчни елементи. Мотае се около инди магазин в Рейкявик, където открива пънка.
”Хората забравиха колко много пънкът бе нещо като социализъм, като колективизъм”, разказва Бьорк.
Тя е силен привърженик на DIY духа.
”Искахме да си изцапаме ръцете, не разчитахме на компаниите”.
Първата банда, която прави е Spit and Snot – дамски пънк проект. След това се пробва и в джаза с ”Exodus”. Прави пробив с „Tappi Tíkarrass” или на английски „Cork the Bitch’s Ass”. Там свири заедно с китариста Тор Елдън, който става баща на сина й.
Така лека по-лека стига до The Sugarcubes, която десйтва шест години и стават звезди в Исландия.
Определят музиката си като „хардкор екзистенц пънк джаз“.
Бьорк определя обществото, което я е формирала като социалистическо.
„Всички бяхме равни”.
Духът, в който живее е велик. Исландия става независима от Дания през 1944 година и така дефакто поколението на Бьорк определя нацията.
Бьорк още като малка се запознава с легендарните анархо – пънкари от Crass, чиито радикални идеи силно й повлияват. Виж повече за Crass тук.
Между другото Пени Рембо и компания имат жестоко влияние в Исландия.
Сегашният лидер на една от най-големите политически партии ”Най-добрата партия” и бивш комедиант Йон Гнар също казва, че е силно повлиян от Crass и …марксизма. Активист в партията е и Йорн Бенедиктсон, който дълги години твори заедно с Бьорк в The Sugarcubes.
Закърмена от Crass, Бьорк е жесток политически активист, като през годините подкрепя какви ли не движения. През годините посвещава песента си „Declare Independence“ на Шотландия, Тибет, Косово, Гренландия и Фариорски острови.
След години на музика в Исландия Бьорк заминава за Лондон. Там движи с Трики, Голди и хора от местната трип хоп сцена.
По това време неин луд фен й подготвя киселинна бомба, от която се спасява по чудо. Той я изпраща на адреса й в Лондон, а по това време тя е на почивка във Флорида.
Бьорк пробива с „Human Behaviour“, а първият й соло албума ”Debut” се заявява като събитие. През 1994 година печели BRIT за най-добър чужд изпълнител. Лека по-лека MTV я налага като авангардна икона. В дискографията й влизат шедьоври като ”Post” и ”Homogenic”.
Том Йорк пък признава, че най-любимата му песен на всички времена е „Unravel“.
