Късометражният анимационен филм на режисьора Димитър Димитров – Анимитер „Денят на кървавите венци“ (The Day of the Bleeding Gums) спечели награда за най-добра анимация на филмовия фестивал Hollywood Weekly в Лос Анджелис.
Филмът по сценарий на Дилян Еленков наскоро получи и наградата на Съюза на българските филмови дейци на Международния фестивал на анимационното кино във Варна.
„Денят на кървавите венци“ (пълна версия):
Списък на наградените:
Best Screenplay: The Dilemma
Best Director: Feature Length: Nothing in LA (Rob Herring and Alexander Tovar)
Best Director: Short Film: Here With Me/Pete Riski
Best Actor: 300,000 Kilometers/Stephen Rethore
Best Animated: The Day of The Bleeding Gums/ Dimitar Dimitrov
Best Short: Predestination/Daniel Bean
Best Feature Film: Chambers Gate/Mukesh Asopa
Best Cinematographer: Robert Fritz/Past Tense
Best Feature Script: Hardy’s Trade/Greg Beck
Best Short Story: Lost In The World/ Urbano Steriti Jr.
Best New Comer: Chris/Zachary Oschin
Димитър Димитров – Анимитер за Лунатик.БГ:
„Кадвам се Димитър Димитров. Роден съм в България. Мисля, че името ми е гръцко. Това няма значение, защото няма да ми помогне да разбера кой съм – аз знам кой съм. Мисля, че съм живял 300-400 години, години не реални, а изпълнени с художествена дейност, което е един по-интензивен и изпълнен живот. Единственият истински живот, на хаотизъм и изобилие.
Филмът се казва „Денят на кървавите венци”. Хванах се за заглавието още преди да прочета сценария, който е по разказ на Дилян Еленков. Защо първо заглавието – защото се говори за венци, тези на устата, но на мен ми се искаше да има двусмислие с венците на славата. Веднага реших, че щом има двусмисъл, е добро за визуализация, и би било интересно на хората. Разбира се, за мен бе творческа провокация да мога да пресъздам това добре. Аз съм едновременно и режисьор и зрител, като зрителя в мен не знае какво прави режисьора. Оставям образите да нахлуват свободно в мен, след което ги изваждам на екрана. Трябва да уважаваш образите, да разбираш защо са дошли, и аз, освен другото и като продуцент, решавам дали да ги пусна. Целта ми е да се изненадвам от това, как продължава филма. Не правя сториборд, ако го направя, за мен проекта ще е приключил и няма повече да го прецизирам. Искам да се изненадвам с всяка следваща секунда.
Главният герой е художник, превърнал се в камикадзе, но без да осъзнава духовния безсмисъл на своите действия, с единствената цел да спечели още един безсмислен ден. Той има потенциала да разбере смисъла, но не може да го направи, защото такъв просто няма.
Филмът е нарисуван изцяло на смартфон. Взех това решение, защото искам да пародирам върху цялата световна киноиндустрия с нещо стойностно, направено на телефон. Да покажа, че може да се прави много сериозен продукт по този начин, без никакви претенции. Без ползване на хора, без наемане на техника, без ангажиране на внимание, просто да седиш някъде и да правиш НЕЩО. И после го пускаш на целия свят, което вече е възможно, и наблюдаваш реакциите. И такива има. Така виждам къде и колко ХОРА има. Важното е, че давам 100% от себе си, а не наемам 100 човека, даващи по 1%. Няма как да кажеш нещо наистина хубаво, и то да е обществен продукт. Не се влияя от Джордж Лукас или от Шекспир, просто правя нещо абсолютно свое със съзнанието, че то ще ме надживее“.
Повече за фестивала ТУК.
