№1.
Б: Добре.
Ш: Не харесваш природата.
Б: Курвите са естествени.
Ш: Дърветата, провинцията…
Б: Те ме отегчават. Веднъж с Карл Уайзнер се разхождахме из Германия; той показваше хълмовете, зеленината по тях, а аз задрямах. По дяволите, веднъж четох поезия в Орегон, или някъде във Вашингтон. Возеше ни някакъв тип. След четенето възнамерявах да изнасиля една английска учителка, но докато пристигнем бях толкова изтъпял, че дори не можах да го вдигна. Дървета, зеленина… чудесно, но си е направо смъртоносно. Дървета, дървета, и отново дървета.
Добре, какво толкова? Дай ми градовете, дай ми градската мъгла. Едно хлапе в Париж ми каза: „Хората се оплакват от смога. Аз го обожавам“, след което разкопча якето си. Истината е, че има начин да харесваш тази мъгла и да се чувстваш добре, излизаш, вдишваш от нея, по дяволите, ти си част от нея – вървиш през нея, живееш чрез нея, обичаш сградите, обичаш инфлацията.
Има същества, които се приспособяват към условията. Има хора на смога, хора на инфлацията. Плащаш най-високата цена. Някой ден ще отидеш на някое място, и сервитьорката ще ти каже: „Сандвичът с овнешко е 365 долара“. А ти казваш: „Това ли е всичко? Ще ти дам 565 долара, а ето и 365 бакшиш“. Това са хората, които ще оцелеят. Те харесват това. Каква е разликата, всичко е в ума ти. Продължавайте така! „Ето ти 500 долара бакшиш!“.
Всичко е наред, не означава нищо, освен ако не държиш да означава нещо. Затова сменяш правителства, сменяш жени… и ето, връщаме се на жените.
Превод: Дилян Еленков
Очаквайте №2.
